През 2022 г. средното почасово възнаграждение на мъжете е с 12,6 на сто по-високо от това на жените. Това показват данни за заплатите на Националния статистически институт (НСИ), публикувани във фейсбук страницата му.
Къде разликата е най-голяма?
Най-голяма – 30,2 на сто, е разликата в почасовото заплащане в полза на мъжете в сектор „Финанси и застрахователни дейности“. В сектор „Хуманно здравеопазване и социална работа“ средното почасово възнаграждение на мъжете е с 24 на сто по-високо от това на жените, в „Култура, спорт и развлечения“ – с 20,8 на сто.
В секторите „Административни дейности и спомагателни дейности“ и „Строителство“ почасовото заплащане на дамите е по-високо от това на мъжете – съответно с 20 на сто и с 16,1 на сто.
Още: Обвързано ли е влизането в еврозоната с минималната заплата?
Последните данни за Европа от 2021 г. сочат, че най-осезаема разлика във възнагражденията по полов признак се наблюдава в Естония (20,5 на сто), Австрия (18,8 на сто) и Швейцария (17,7 на сто), докато най-равнопоставени са служителите в Люксембург, Румъния и Словения, респективно с – 0,2 на сто, 3,6 на сто и 3,8 на сто отклонения. България се нареждаше в средата на класацията с 12,2 на сто разлика в заплащането. 
НСИ обяви колко е средната заплата в България

В следващите години до 2027 г. финансовият ресурс, който ще бъде инвестиран за обучения на безработни и заети лица, е в размер на 1 млрд. лв. Очаква се да бъдат обхванати 830 000 души. Това заяви социалният министър Иванка Шалапатова по време на форум, посветен на уменията на бъдещето, във връзка с кандидатурата на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). 
С ресурса ще се осигури достъп до обучения, придобиване и повишаване на квалификации. Това ще спомогне да се намали дисбалансът между търсене и предлагане на пазара на труда, каза министърът. Шалапатова обясни, че с две години е бил забавен проектът за доставянето на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучения на възрастни. Инициативата стартира на 21 декември, припомни тя.
Само за тази година 200 000 безработни и заети лица ще преминат обучения за базови или средни дигитални умения. До средата на 2026 г. плановете са мярката да обхване до 500 000 души, посочи още Шалапатова. По думите ѝ също до 2026 г. ще се даде възможност на 100 000 безработни и заети лица да се заявят директно на изпит и да сертифицират своите дигитални умения, предаде БТА.
Още: Кои професии са най-търсени от бизнеса?
Според данните на Националния статистически институт (НСИ) българското население продължава да намалява и застарява, а населението в трудоспособна възраст намалява и това се отразява негативно на пазара на труда в посока недостиг на работна сила, обясни министърът. Тя отбеляза ниското равнище на безработицата през декември м.г. – 5,6%, но подчерта, че трябва да се гледа „цялостно и комплексно на фактологията“ и тя да бъде интерпретирана качествено. Повече от 60% от анкетираните работодатели в нашата страна посочват затруднение при намирането на работна сила, която да притежава конкретните компетенции за нуждите на конкретните компании. Това сочи проучване на социалното министерство, проведено през Агенцията по заетостта, каза също Шалапатова.

Тази година имаме увеличение в ресурсите за активни политики за пазара на труда с 15 млн. лв. Активните политики ще доведат до икономически напредък, коментира също министърът. Фокус върху уязвимите групи и тяхното активиране на пазара на труда също е приоритет на социалното министерство.
Какво е нивото на безработица в България?