Планът на Европейския съюз за налагане на мита върху високовъглеродния внос може да навреди на развиващите се страни в Азия, но е малко вероятно да доведе до големи намаления на емисиите на парникови газове. Това посочва Азиатската банка за развитие (ADB) в доклад, цитиран от Reuters.
Механизмът за въглеродна корекция по граници (Carbon Border Adjustment Mechanism, или CBAM) беше въведен, за да отговори на опасенията, че аутсорсингът на производството е поставил големи части от веригата за доставки на ЕС извън обсега на неговата схема за търговия с емисии. Ситуацията беше описана от администрацията в Брюксел като „изтичане на въглерод“.
Механизът е създаден, за да изравни условията и критериите за оценка и да накара чуждестранните доставчици да плащат същата цена на въглеродните емисии като местните, дори и да не подлежат на подобен „въглероден данък“ в собствените си държави.
Азиатската банка за развитие очаква CBAM да намали азиатския износ за ЕС, особено от Западна и Югозападна Азия, като стоманата от Индия също вероятно ще понесе удар.

Снимка: iStock
Експертите на банката са на мнение, че всяко малко намаление на емисиите по тази схема бързо ще бъде компенсирано от продължаващото увеличаване на въглеродно-интензивното производство в цяла Азия. Според тях механизмите за споделяне на технологии за намаляване на емисиите ще бъдат по-ефективни, отколкото налагането на допълнителни данъци и такси.
„Това, всъщност, е сравнително ограничена политика в момента. Тя се отнася само за вноса в ЕС и то само в 6 икономически сектора“, коментира Нийл Фостър-Макгрегър, главният икономист на ADB.
„Дори и да направим това ценообразуване на въглеродните емисии по-широко по целия свят, пак ще станем свидетели на нарастващи емисии, освен ако не се предприеме фундаментална промяна в производствените техники“, добавя той.
CBAM може да събере около 14 млрд. евро (15,2 млрд. долара) приходи до 2030 г., които се очаква да се използват за осигуряване на финансиране за борбата с климатичните промени в развиващите се страни за декарбонизиране на производството.
Една от целите на механизма за въглеродна корекция беше да стимулира икономиките извън ЕС да налагат свои собствени по-строги политики в областта на климата. Ако държавите износители могат да докажат, че цената на въглерода вече е платена на тяхна територия, таксата по CBAM ще бъде намалена.

Снимка: iStock
Индия вече обсъди възможността за налагане на експортни данъци върху продукти, обхванати от CBAM, продавани в Европа, а Китай разширява своята система за облагане на емисиите, за да обхване експортни сектори, като стомана.
И двете водещи азиатски икономики обаче са критични към CBAM. Китай предупреди Европа „да не използва климата като извинение за участие в търговски протекционизъм“.
„Освен че CBAM служи като митническа тарифа за чуждестранните производители, тя също така ще повиши цената на суровините, включително стомана и торове за производителите от ЕС надолу по веригата и дори може да им даде стимул да преместят още повече производствен капацитет в чужбина, включително Азия“, предупреждава докладът на ADB.
„Въпреки че има частично компенсиране на изтичането на въглерод нагоре по веригата на доставки, може да има ново изтичане на въглерод надолу по веригата в ЕС. Те се прострелват в крака“, коментира Джон У Канг, експерт от ADB.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ще се случва улавянето и складирането на въглеродни емисии?
Кои компании сключиха първата сделка за въглеродни кредити по Парижкото споразумение?
ЕС слага край на супермощните парникови газове в хладилници и климатици