Планът на Европейския съюз за налагане на мита върху високовъглеродния внос може да навреди на развиващите се страни в Азия, но е малко вероятно да доведе до големи намаления на емисиите на парникови газове. Това посочва Азиатската банка за развитие (ADB) в доклад, цитиран от Reuters.
Механизмът за въглеродна корекция по граници (Carbon Border Adjustment Mechanism, или CBAM) беше въведен, за да отговори на опасенията, че аутсорсингът на производството е поставил големи части от веригата за доставки на ЕС извън обсега на неговата схема за търговия с емисии. Ситуацията беше описана от администрацията в Брюксел като „изтичане на въглерод“.
Механизът е създаден, за да изравни условията и критериите за оценка и да накара чуждестранните доставчици да плащат същата цена на въглеродните емисии като местните, дори и да не подлежат на подобен „въглероден данък“ в собствените си държави.
Азиатската банка за развитие очаква CBAM да намали азиатския износ за ЕС, особено от Западна и Югозападна Азия, като стоманата от Индия също вероятно ще понесе удар.

Снимка: iStock
Експертите на банката са на мнение, че всяко малко намаление на емисиите по тази схема бързо ще бъде компенсирано от продължаващото увеличаване на въглеродно-интензивното производство в цяла Азия. Според тях механизмите за споделяне на технологии за намаляване на емисиите ще бъдат по-ефективни, отколкото налагането на допълнителни данъци и такси.
„Това, всъщност, е сравнително ограничена политика в момента. Тя се отнася само за вноса в ЕС и то само в 6 икономически сектора“, коментира Нийл Фостър-Макгрегър, главният икономист на ADB.
„Дори и да направим това ценообразуване на въглеродните емисии по-широко по целия свят, пак ще станем свидетели на нарастващи емисии, освен ако не се предприеме фундаментална промяна в производствените техники“, добавя той.
CBAM може да събере около 14 млрд. евро (15,2 млрд. долара) приходи до 2030 г., които се очаква да се използват за осигуряване на финансиране за борбата с климатичните промени в развиващите се страни за декарбонизиране на производството.
Една от целите на механизма за въглеродна корекция беше да стимулира икономиките извън ЕС да налагат свои собствени по-строги политики в областта на климата. Ако държавите износители могат да докажат, че цената на въглерода вече е платена на тяхна територия, таксата по CBAM ще бъде намалена.

Снимка: iStock
Индия вече обсъди възможността за налагане на експортни данъци върху продукти, обхванати от CBAM, продавани в Европа, а Китай разширява своята система за облагане на емисиите, за да обхване експортни сектори, като стомана.
И двете водещи азиатски икономики обаче са критични към CBAM. Китай предупреди Европа „да не използва климата като извинение за участие в търговски протекционизъм“.
„Освен че CBAM служи като митническа тарифа за чуждестранните производители, тя също така ще повиши цената на суровините, включително стомана и торове за производителите от ЕС надолу по веригата и дори може да им даде стимул да преместят още повече производствен капацитет в чужбина, включително Азия“, предупреждава докладът на ADB.
„Въпреки че има частично компенсиране на изтичането на въглерод нагоре по веригата на доставки, може да има ново изтичане на въглерод надолу по веригата в ЕС. Те се прострелват в крака“, коментира Джон У Канг, експерт от ADB.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ще се случва улавянето и складирането на въглеродни емисии?
Кои компании сключиха първата сделка за въглеродни кредити по Парижкото споразумение?
ЕС слага край на супермощните парникови газове в хладилници и климатици

В края на 2023 г. брутният външен дълг на България (частен и държавен) е в размер на 45,0691 млрд. евро (47,9% от прогнозния БВП), като се увеличава с 820,2 млн. евро (повишение с 1,9%) спрямо същия период година по-рано, когато брутният външен дълг беше в размер на 44,2489 млрд. евро. Това показват данните на Българската народна банка (БНБ).
Още: България пое нов дълг на международните пазари
Брутният външен дълг в сектор държавно управление към края на декември 2023 г. нараства с 22,7% (с 2,0113 млрд. евро) спрямо края на 2022 г. и достига 10,8881 млрд. евро, което представлява 11,6% от БВП.
Дългосрочните задължения в края на миналата година са в размер на 37,0972 млрд. евро (39,4% от БВП и 82,3% от брутния външен дълг), като нарастват с 1,6995 млрд. евро (повишение с 4,8%) спрямо декември 2022 г.
В същото време краткосрочните задължения на България възлизат в края на 2023 г. на 7,9719 млрд. евро (8,5% от БВП и 17,7% от брутния външен дълг), понижавайки се с 1,6995 млрд. евро (с 4,8%) спрямо същия период година по-рано.

През декември 2023 г. външните задължения на Централната банка са в размер на 2,0689 млрд. евро, намалявайки с 15 млн. евро спрямо година по-рано, докато външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар в нашата страна, известни като други парични финансови институции, възлизат на 6,9514 млрд. евро (7,4% от БВП), като нарастват с 404,7 млн. евро (с 6,2%) спрямо края 2022 г.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,5784 млрд. евро (14,4% от БВП) в края на декември 2023 г., което е с 357,7 млн. евро (с 2,6%) по-малко в сравнение с края на 2022 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30,1% към края на 2023 г., при 31,5% година по-рано.
Още: Каква ще бъде ролята на БНБ след приемане на еврото?

Общият показател на бизнес климата в България през февруари запазва приблизително нивото си от предходния месец (от 22,8% на 22,6%), отчитат данни на НСИ. Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността, докато в строителството и търговията на дребно запазва нивото си от януари. Единствено в сектора на услугите е регистрирано понижение.
 
Графика: НСИ
Промишленост
Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ се покачва с 0,7 пункта (от 23,3% на 24%) в резултат на позитивните оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение настоящата производствена активност е неблагоприятна, но прогнозите им за дейността през следващите 3 месеца се подобряват.
Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да бъдат основните проблеми за развитието на бизнеса, като през последния месец се наблюдава засилване на отрицателното въздействие на втория фактор. Преобладаващата част от мениджърите очакват продажните цени в промишлеността да запазят равнището си през следващите три месеца.
 
Графика: НСИ
Строителство
Съставният показател на бизнес климата в строителството през февруари остава на нивото си от предходния месец (от 27% на 27,2%). Очакванията на строителните предприемачи както за бизнес състоянието на предприятията през следващите 6 месеца, така и за дейността през следващите 3 месеца, са оптимистични. Най-сериозните пречки за дейността на предприятията остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила и цените на материалите. Прогнозите на мениджърите са за известно увеличение на продажните цени, макар по-голяма част от тях да очакват запазване на тяхното равнище през следващите 3 месеца.
 
Графика: НСИ
Търговия на дребно
Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ запазва нивото си от януари (от 24,8% на 24,9%). Оценките на търговците на дребно за обема на продажбите през последните 3 месеца са леко влошени, докато прогнозите им за следващите 3 месеца са благоприятни. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша, недостигът на работна сила и недостатъчното търсене продължават да са основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса в сектора, като анкетата отчита спад в негативното влияние на последния фактор.
Спрямо предходния месец нараства делът на търговците на дребно, които предвиждат продажните цени да се повишат през следващите 3 месеца.
 
Графика: НСИ
Услуги
През февруари съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ намалява с 2,9 пункта (от 15,8% на 12,9%) главно поради влошените оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. По-умерени са и мненията им относно настоящото и очаквано търсене на услуги. Най-сериозните затруднения за дейността остават несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила, като спрямо януари се наблюдава намаление на отрицателното въздействие на първия и третия фактор. Мениджърите не очакват промяна в продажните цени в сектора на услугите през следващите 3 месеца.

Графика: НСИ
 
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Компаниите в сектор “Търговия” – оптимисти за бизнес средата у нас
Минимално влошаване на бизнес климата у нас през септември
Бизнес климатът у нас се влошава през август