През четвъртото тримесечие на 2023 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 275 жилищни сгради с 16 788 жилища в тях и 1 880 330 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 22 административни сгради/офиси с 86 343 кв. м РЗП и на 1 261 други сгради с 881 042 кв. м РЗП, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Справка в НСИ показва, че през третото тримесечие на 2023 г. са били издадени разрешителни за строеж на 2 107 жилищни сгради с 9 805 жилища, на 25 административни сгради/офиси и на 1 253 други сгради.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 8 на сто, жилищата в тях – със 71,2 на сто, а разгънатата им застроена площ – с 65,5 на сто. Издадени са разрешителни за строеж на 12 на сто по-малко административни сгради с 9,3 на сто по-голяма РЗП. Издадените разрешителни за строеж на други сгради нарастват с 0,6 на сто, както и разгънатата им застроена площ – с 10,8 на сто.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 19 на сто, жилищата в тях – с 64,5 на сто, а разгънатата им застроена площ – с 66,2 на сто. Повече са и издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради съответно с 22,2 и 6,6 на сто. Същевременно РЗП на административните сгради нараства над три пъти, а на другите сгради – с 64,7 на сто. Справка в НСИ показва, че през четвъртото тримесечие на 2022 г. са били издадени разрешителни за строеж на 1 911 жилищни сгради с 10 203 жилища, на 18 административни сгради/офиси и на 1 183 други сгради.
Още: Защо жилищното строителство расте, въпреки скъпите ипотечни кредити?
Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени през четвъртото тримесечие на 2023 г. в областите София (столица) – 435, Пловдив – 393, Бургас – 217, София – 186, и Варна – 168. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 7 559, Пловдив – 2 702, Варна – 1 534, Бургас – 1 345, и Кърджали – 786.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. е започнал строежът на 1 535 жилищни сгради със 7 382 жилища в тях и с 857 709 кв. м разгъната застроена площ, на 8 административни сгради/офиси с 5 211 кв. м РЗП и на 641 други сгради с 545 200 кв. м РЗП. През същото тримесечие на 2022 г. справка в НСИ показва, че тогава е започнал строежът на 1 252 жилищни сгради с 6 627 жилища в тях, на 14 административни сгради/офиси и на 555 други сгради.
Спрямо предходното тримесечие на 2023 г. през четвъртото тримесечие на миналата година започнатите жилищни сгради се увеличават с 0,5 на сто, но жилищата в тях са по-малко с 2,6 на сто, както и разгънатата им застроена площ – с 0,9 на сто. При започнатите административни сгради и тяхната обща застроена площ е регистриран спад съответно с 52,9 и 54,2 на сто. Започнал е строежът на 3,7 на сто повече други видове сгради, но с 5,9 на сто по-малка РЗП.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. започнатите нови жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2023 г. нарастват с 22,6 на сто, жилищата в тях – с 11,4 на сто, както и общата им застроена площ – с 12,8 на сто. Броят на започнатите административни сгради намалява с 42,9 на сто, а тяхната РЗП – с 54,5 на сто. Започнал е строежът на 15,5 на сто повече други видове сгради с 50 на сто по-голяма РЗП.
Още: България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив – 264 жилищни и 91 други сгради; София (столица) – 226 жилищни и 26 други сгради; Бургас – 217 жилищни и 27 други сгради; Варна – 141 жилищни и 28 други сгради. Справка в НСИ показва, че през същото тримесечие на 2022 г. най-много нови сгради са били започнати в областите: Бургас – 205 жилищни и 37 други сгради; Пловдив – 200 жилищни, 3 административни и 62 други сгради; София (столица) – 160 жилищни, 3 административни и 19 други сгради; Варна – 146 жилищни и 21 други сгради; София – 98 жилищни и 25 други сгради.

Индексът на световните цени на Агенцията на ООН по храните падна през януари до най-ниското си ниво от почти 3 години, движен от поевтиняването на зърнените храни и месото, предаде Reuters.
Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, достигна средно 118 пункта през януари, спрямо 119,1 през предходния месец.
Отчитането през януари е най-ниското от февруари 2021 г.
„Световните експортни цени на пшеницата се понижиха през януари, водени от силната конкуренция между износителите и пристигането на наскоро прибрани доставки в страните от южното полукълбо“, обяви ФАО в месечната си актуализация.

Снимка: iStock
Организацията на ООН също посочи, че цените на царевицата са паднали рязко, отразявайки подобрените условия на реколтата и началото на жътвата в Аржентина и по-големите доставки в САЩ.
Индексът на цените на месото се понижи за седми пореден месец, тъй като обилните доставки от водещи страни износителки понижиха международните цени на птиче, говеждо и свинско месо, съобщи ФАО.
В отделен доклад ФАО заяви, че световното производство на зърнени култури през 2023 г. е на път да достигне рекорд за всички времена от 2,836 млрд. метрични тона – с 1,2% повече от 2022 г.
Световното производство на грубо зърно беше фиксирано на най-високото си ниво за всички времена от 1,523 млрд. тона, след корекция с 12 млн. тона нагоре този месец.
„По-голямата част от ревизията отразява нови официални данни от Канада, Китай (континентална част), Турция и САЩ, където комбинация от по-високи добиви и по-големи реколтирани площи от очакваното преди това доведе до по-високи оценки за производство на царевица“, посочи ФАО.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво се случи с цените на храните през 2023 г.?
Световният индекс на цените на храните спадна до двугодишно дъно
Световният индекс на храните се възстанови през юли от 2-годишните си дъна
Световните цени на храните паднаха до най-ниското си ниво от над 2 години

Производител на луксозни спортни автомобили Ferrari обяви по-добри от очакваните от Уолстрийт финансови реузлтати за четвъртото тримесечие и приключи годината с рекордни печалби.
Автопроизводителят отчете нетна печалба от 1,26 млрд. евро за 2023 г. в това число 294 млн. евро за четвъртото тримесечие. Печалбата преди лихви и данъци (EBIT) на компанията възлиза 1,62 млрд. евро за годината и 372 млн. евро за последното тримесечие от 1,37 млрд. евро година по-рано през 2022 г.
Приходите на Ferrari през миналата година нарастват със 17% – 5,97 млрд. евро, в това число и увеличение с 11% през четвъртото тримесечие. Тези рекорди обаче няма да останат дълго, тъй като Ferrari прогнозира да подобри много от резултатите си през 2024 г.
Очакванията на компанията са за приходи от над 6,4 млрд. евро и коригирана печалба на акция от най-малко 7,50 евро. Коригираният EBIT марж пък се очаква да бъде най-малко 38%.

Снимка: iStock
Акциите на Ferrari поскъпнаха до 52-седмичен връх вчера, добавяйки около 12% към цената си – до 390 долара за брой на Нюйоркската фондова борса. Предишната най-висока цена за 52-седмичен период беше 372,42 долара и беше достигната на 11 декември.
Ferrari е доставила 13 663 автомобила през 2023 г., или с 3% повече на годишна база, в това число 3 245 през четвъртото тримесечие.
„Предстои ни много важна година във връзка с изпълнението на нашия бизнес план, което продължава по график. Рекордните резултати от 2023 г., амбициите, които имаме за 2024 г., заедно с изключителната прозрачност на нашия портфейл с поръчки ни позволяват да гледаме на високите цели от 2026 г. с по-голяма увереност“, заяви главният изпълнителният директор на Ferrari Бенедето Виня.
Голямата новина за Ferrari е свързана със седемкратния шампион на Формула 1 Люис Хамилтън, който изненадващо ще смени отбора на Mercedes с този на Ferrari от 2025 г.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко струва най-скъпото Ferrari, продавано някога на търг?
Ferrari стана жертва на хакерска атака
Кои са най-добре платените пилоти от Формула 1?