„Всяка година в Европа се подменят около 30 млн. матраци, които са в края на живота си. По-голямата част от тях се озовават на сметището или се изгарят“, казва Бенджамин Мариен.
Мариен е директор в Aquinos Bedding, която произвежда 1,2 млн. матрака годишно. Компанията използва покрития от чист полиестер за повечето нови продукти, тъй като той може да бъде рециклиран, за разлика от смесените материали, които не могат да бъдат разделени.
„Появяват се все повече и повече инициативи за разглобяване и рециклиране на матраци. Но това, всъщност, не помага, ако този, който ги разглабя, няма представа от какво е направен матракът. Ето защо съм оптимист за дигиталните продуктови паспорти“, казва Мариен.
Цифрови продуктови паспорти (DPP) се въвеждат в целия ЕС, за да се подобри устойчивостта, те включват данни за въздействието на продуктите върху околната среда, техния състав, тяхното производство и история. Батериите за промишлени и електрически превозни средства ще бъдат първите продукти със задължителни DPP от 2027 г. Останалите продуктови категории, в това число текстила, се очаква да бъдат следващите до 2030 г., пише BBC.
„Европейската комисия смята, че ако крайният клиент е по-добре информиран, ще може да окаже натиск върху производителя и дистрибуторите да разработят по-устойчиви продукти. Това ще подсили екологичния дизайна. Много съм щастлив от това, защото 80% от въздействието върху околната среда се определя на етапа на проектиране“, казва д-р Натача Треан, експерт по обществени поръчки и кръгова икономика в Университета на Гренобъл.
Редица индустриални консорциуми, като Global Battery Alliance, работят върху разработването на нови стандарти, включително дефиниране на това, което трябва да бъде включено в паспорта на продукта.

Снимка: iStock
Как ще изглеждат паспортите?
Aquinos въвежда дигитални продуктови паспорти тази година и очаква да има 1 млн. матраци, маркирани с тях до 2027 г.
Паспортите ще бъдат прикрепени към матраците по два начина. Ще има QR код, който потребителите да сканират, за да могат да научат къде и от какво е направен матракът. DPP може също да съхранява информация за гаранция и възможност за пране, за да помогне за удължаване на живота на продукта. Вътре в матрака ще има RFID етикет за рециклиращите компании, така че и те да имат достъп до паспорта.
Модната марка Nobody’s Child тества дигитални продуктови паспорти в своята последната си колекция есен/зима 2023 г. Тя използва широка гама от доставчици и тъкани и така дава възможност за тестване на процеса.
Компанията цели да достави всички продукти на Nobody’s Child с паспорти до края на 2024 г.
„Законодателството постановява, че дигиталният продуктов паспорт трябва да бъде нещо, което издържа през целия жизнен цикъл на продукта. В момента най-доброто, до което можем да стигнем, което е търговски жизнеспособно, е тъкан етикет, пришит към дрехата, подобен на този, на който се съдържат инструкциите за пране“, казва основателят на Nobody’s Child Андрю Ксени.
Носителят на DPP може да бъде обикновен QR код. „Когато го сканирате, той ви отвежда до уеб страница, уникална за конкретната единица. Не стилът или размерът, а действителната стока, която притежавате“, обяснява Ксени.

Снимка: iStock
Производителите често имат множество доставчици за едни и същи суровини и компоненти, така че артикулите, които си приличат, могат да имат различни въглеродни отпечатъци. Данните в DPP ще отразяват тези разлики.
За строителството на нова сграда 100 Fetter Lane в Лондон архитектите Fletcher Priest и инженерите Waterman са поискали от доставчиците да предоставят информация за паспортите на материалите. Проектът, който трябва да бъде завършен тази година, използва няколко вида дигитални продуктови паспорти – от материали, през инженерните компоненти до цялата сграда.
„Сглобяемите елементи на фасадата са проектирани с болтови връзки, които им позволяват лесно да бъдат премахнати в едно цяло и повторно използвани на различно място, в различна конфигурация“, казва Марк Сътън, старши сътрудник във Fletcher Priest Architects.
„В края на живота на сградата материалите се документират по такъв начин, че да позволяват повторна употреба под формата на компоненти за сглобяеми елементи, както и рециклиране“, казва той. „Очакваме, че по това време ще има бази данни, които са широко разпространени, както и пазар за тези материали и компоненти“, добавя той.
Circuland е стартираща компания, която има за цел да създаде такъв пазар. Неин съосновател е Анастасия Стела, която е и асоцииран консултант по устойчивост за проекта Fetter Lane във Waterman.
„Чрез обобщаване на данни от различни сгради, ще има публично достъпна база данни за материални запаси и ще се споделят ключови показатели за типове материали и различни типологии на сгради“, казва тя.
„Когато имаме материали в нашите сгради, от които вече не се нуждаем, техните паспорти ще бъдат изпратени на пазара за използвани продукти, където можете да видите тяхната история. Когато елементът бъде купен и използван в друга сграда, същият паспорт ще да се използва за новия проект“, обяснява Стела.

Снимка: iStock
Ще бъдат ли стоките с паспорт по-устойчиви?
Освен че подкрепят по-добри решения за покупка и помагат при рециклирането на материали, DPP могат да подкрепят повторното използване на продуктите. Джаръд Макадо е продуктов директор в Ivalua, която предоставя технология за управление на веригите за доставки. Той е работил в сектора за производство на електроенергия и е отговарял за снабдяването със спрени от производство резервни части за критична инфраструктура.
„Шансът да инсталирате фалшива част винаги е бил голям. Дигиталният паспорт обаче ще направи този процес много по-лесен, защото ще можете да видите точно откъде идва въпросната част“, коментира той.
За да бъдат успешни продуктовите паспорт обаче, ще трябва големите компании да поддържат своите вериги за доставки. Вероятно ще трябва да помогнат за обучението на някои от своите доставчици на по-ниско ниво, които може би биха искали да се включат, но нямат необходимите познания, смятат експертите.
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Светът губи вода, достатъчна да задоволи годишните нужди на 5 млн. души, заради текстилните продукти
Голяма компания започва да рециклира кредитните карти
Коя е първата страна, забранила найлоновите торбички в магазините?

Само за година изхвърляме електронни отпадъци, тежащи повече от Великата китайска стена

Нискоемисионната зона (НЕЗ) за автомобили в София спира да действа от днес, 1 март. Тя беше въведена на 1 декември миналата година в т.нар. малък ринг, обхващ булевардите „Васил Левски”, „Патриарх Евтимий” и улиците „Ген. Скобелев”, „Опълченска” и булевард „Сливница”, предава БТА.
Забраната, която важеше за коли от I екокатегория, или бензинови с първа регистрация преди януари 1996 г. и дизелови с първа регистрация преди 1 януари 2002 г., беше в сила до края на месец февруари. Нова забрана Столичната община, както и Центърът за градска мобилност, не са издали.

Снимка: iStock
Още няма и анализ за облекченията в замърсяването на въздуха в столицата от наложената мярка, която така и не се прилагаше ефективно, тъй като автоматичната система за засичане на нарушители не проработи.
Още преди влизането в сила на забраната Столична община обяви през ноември 2023 г., че при първо нарушение ще има само предупреждение, а глоба ще се налага при второ. Причината беше липсата на разяснителна кампания за нововъведението, както и това, че системата не е напълно готова.
От следващата зима забраната за стари коли ще обхваща по-голяма част от центъра на София. В началото на декември миналата година кметът Васил Терзиев заяви, че ще се направи анализ на действието на зоната през тази зима и е възможно за догодина наредбата, с която тя беше въведена, да бъде променена.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
От 1 декември: Без стари автомобили в центъра на София. За кого ще има изключения?
Хиляди стари коли със забрана да влизат в центъра на София
България е автоморгата на Европа, сами го допуснахме

Турция е взела решение да повери на „Росатом“ строителството на втората АЕЦ в страната. Това съобщи генералният директор на корпорацията Алексей Лихачов, цитиран от „Ведомости“.
„Президентът Ердоган публично заяви, че е взето политическо решение да ни предоставят още една площадка. Сега проучваме детайлите. Най-вероятно това ще бъде площадката „Синоп“, на брега на Черно море, отбеляза той.
Още: Турция изгражда втopa АЕЦ нa бpeгa нa Чepнo мope
Лихачов каза още, че се очаква АЕЦ „Аккую“ да бъде въведена в промишлена експлоатация през 2025 г., като миналата година на централата бе доставено ядрено гориво.
В края на 2023 г. вицепремиерът на Русия Александър Новак заяви, че Русия и Турция са готови да разширят сътрудничеството си в сферата на малките АЕЦ. Той отбеляза, че руската страна е заинтересована от строителството на новата АЕЦ „Синоп“, както и за изграждане на централи с малка мощност.
Финландия се отказа от нова АЕЦ с Русия