Вторият епизод от образователната поредица за уменията на 21 век на Lidl вече може да бъде гледан в  You Tube канала на компанията.
Той е посветен на медийната грамотност. Това е съвкупността от знания и умения, които позволяват на всеки човек да прави информиран избор за медийното съдържание, което потребява и вследствие на което взима решения за различните области на своя живот, да различава достоверната от фалшивата информация и самият той да участва ефективно в различните форми на комуникация.

Гости на водещите са експертите с дългогодишен опит Юлия Мишкова, старши специалист “Управление на проекти” в prepodavame.bg, и Кристина Христова, председател на Коалицията за медийна грамотност и ръководител на Factcheck.bg. С интересни примери те разясняват в детайли какво представлява  медийната грамотност и защо тя е ключово умение на бъдещето.
„Познаването на начина, по който функционира медийна среда, е онази доза здравословен скептицизъм, който може да ни позволи да правим по-умни избори и решения“, коментира Юлия Мишкова.
„Медийната грамотност дава възможност на хората да търсят критично информация, да работят етично в интернет пространството и е важно тези умения да се подобряват заедно с развитието на социалните мрежи“, допълва Кристина Христова.
Освен това, в епизода всеки може да научи как ефективно да изразява своето мнение в публична среда, да  взаимодейства с останалите и да се предпазва от недостоверна информация. Коментира се и актуалната тема за фалшивите новини и какви са техните механизми на разпространение, какво представляват информационните балони и  какви са рисковете при споделяне на лична информация в онлайн среда.
Видеокастът „Уменията на 21 век“ е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl вече над 6 месеца.
Първият епизод от поредицата беше посрещнат с голям интерес и достигна над 59  хиляди гледания за по-малко от месец.
Повече информация за видеокаста “Уменията на 21 век“, водещите и участниците в епизодите, можете да прочетете на кариерната страница на Лидл България.
Епизодите от видеокаста „Уменията на 21 век“ са достъпни безплатно в каналите на Лидл България в You Tube.

За гостите във втори епизод:
Юлия Мишкова е старши специалист “Управление на проекти” в prepodavame.bg. Отговаряла е за обучението на учители в програма “Нов път в преподаването“. С Асоциация на европейските журналисти създават Наръчник за развиване на медийна грамотност. През 2020-2023 организират съвместни обучения на учители от цялата страна по темата.
Кристина Христова е председател на Коалицията за медийна грамотност и ръководител на Factcheck.bg. Награждавана е три пъти от Представителството на Европейската комисия в България с наградата „Робер Шуман“, в категория „Интернет медии“.

Илон Мъск съди разработчика на ChatGPT OpenAI и неговия главен изпълнителен директор Сам Алтман, заедно с други, като ги обвинява, че са изоставили първоначалната мисия на компанията да разработва изкуствен интелект в полза на човечеството, а не за печалба, предава Reuters.
Искът е бил подаден късно снощи в Сан Франциско от адвокатите на Мъск. В него се посочва, че Алтман и съоснователят на OpenAI Грег Брокман първоначално са се обърнали към Мъск с молба да направят компания с нестопанска цел и отворен код.
Фокусирането на подкрепяната от Microsoft компания върху печеленето на пари е нарушило тази уговорка. Те добавят, че компанията е запазила дизайна на GPT-4, най-усъвършенствания си модел на изкуствен интелект, в „пълна тайна“.
Мъск беше съосновател на OpenAI през 2015 г., но се оттегли от борда на директорите през 2018 г.

Снимка: Getty Images
Миналата година Сам Алтман беше уволнен от бившия борд на OpenAI, който като и до днес не е напълно ясна причината за остраняването му. Три дни по-късно той се върна начело на компанията.
OpenAI планира да назначи няколко нови членове на борда през март, обяви Washington Post в четвъртък.
ChatGPT, чатботът от OpenAI, се превърна в най-бързо развиващото се софтуерно приложение в света в рамките на 6 месеца след стартирането му през ноември 2022 г. Той също предизвика пускането на конкурентни чатботове от Microsoft, Alphabet и набор от стартиращи компании, които се възползваха от рекламата, за да осигурят милиарди финансиране.
От дебюта си ChatGPT е възприет от компании за широк спектър от задачи от обобщаване на документи до писане на компютърен код, поставяйки началото на надпревара сред големите технологични компании да пуснат свои собствени предложения, базирани на генеративен AI.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бил Гейтс към Сам Алтман: Не очаквах ChatGPT да стане толкова добър
Директорът на OpenAI смята, че изкуственият интелект може да унищожи човечеството, но все пак иска да се използва
Обрат: Сам Алтман се завръща начело на OpenAI

Уволниха шефа на ChatGPT

Производствената активност в еврозоната е продължила да се свива миналия месец на фона на слабото търсене, въпреки че фирмите са оптимистично настроени за предстоящата година. Това се посочва в ново проучване, цитирано от Ройтерс.
Окончателният индекс на мениджърите по доставките на Хамбургската търговска банка за еврозоната, изготвен от S&P Global, е намалял до 46,5 пункта през февруари спрямо януарските 46,6 пункта, което е над предварителната оценка за 46,1 пункта, но е под 50 пункта, които разделят растежа на активността от свиването за 20-и месец.
Индексът, измерващ обема на производството, който влиза в композитния индекс Пи Ем Ай, който ще бъде публикуван във вторник (5 март) и се разглежда като добър индикатор за икономическо здраве, е останал стабилен на равнище от 46,6 пункта през януари, надвишавайки предварителната прогноза за 46,2 пункта.
Още: Германската инфлация се забави рязко през февруари
„Едногодишната промишлена рецесия в еврозоната не върви към края си. Производството отново е намаляло със същия темп като предходния месец, което се дължи основно на големите икономики – Германия и Франция“. Това заяви главният икономист на Хамбургската търговска банка Сайръс де ла Рубия.
Заводите в еврозоната са съкратили персонала си за девети пореден месец и, както се случва от почти две години, натрупаните поръчки са намалели. Индексът на новите поръчки е бил под 50 пункта за 22-и месец,
Окуражаващ сигнал идва от индекса за бъдещото производство, който е останал стабилен на януарското равнище от 57,1 пункта. Това е най-високото равнище от миналия април.
Германия 
По отношение на Германия спадът в промишления сектор се е задълбочил през февруари, като производството и новите заявки са се понижили с най-бърз темп, сочи проучване, публикувано днес.
Окончателният индекс на мениджърите по доставките на Хамбургската търговска банка за германския промишлен сектор е намалял до 42,5 пункта през февруари спрямо 45,5 пункта през януари. Така се слага край на шестмесечен период на постоянни повишения, които обаче не са довели до ниво от над 50 пункта.
Данните са малко над предварителната оценка за понижение до 42,3 пункта.
Още: Инфлацията в еврозоната отново тръгна надолу през януари
Германското производство осигурява една пета от брутния вътрешен продукт на страната. Според Сайръс де ла Рубия влошаването на ситуацията във водещата европейска икономика е единствено по рода си в еврозоната, ако се сравни с Франция и Италия, при които ситуацията е значително по-добра или Испания, където е налице растеж.
Новите поръчки, които се свиват за 23 пореден месец, са били основната спирачка за цялостното представяне на сектора, като анкетираните компании идентифицираха като причина за ситуацията колебанието на клиентите, тенденциите за намаляване на запасите и строгите финансови условия.
Франция
За сметка на това спадът във френския промишлен сектор се е смекчил през февруари и шефовете на компанията са оптимистично настроени за перспективата за бизнеса за първи път от миналия май.
„Френският производствен сектор е започнал да се възстановява с по-бърз темп“, каза Норман Либке , икономист в Хамбургската търговска банка, добавяйки, че потребителските стоки са били основния двигател на растежа.
Окончателният индекс на мениджърите по доставките на Хамбургската търговска банка за френския производствен сектор, изготвен от „Стандарт енд Пуърс Глоубъл“, се е повишил до 47,1 пункта през февруари спрямо 43,1 пункта през януари, което е над предварителната оценка за 46,8 пункта.
Това е най-високата стойност на индекса от януари 2023 година.