Намаляване на отпадъците: EС забранява еднократните опаковки за плодове и зеленчуци в супермаркетите

Европейският съюз е постигнал предварителна сделка по нов закон, който да намали отпадъците от опаковки и забрани пластмасата за еднократна употреба, например торбички за плодове в супермаркети и мини шишенца за шампоан в хотелите, макар и с изключения за сектори, предава Reuters.
ЕК през 2022 г. предложи преразглеждане на правилата, управляващи отпадъците от опаковки, които в ЕС скочиха с над 20% през последното десетилетие в резултат на онлайн пазаруването и потребителските навици.
Всеки европеец генерира почти 190 кг отпадъци от опаковки годишно.
Преговарящите от Европейския парламент и Брюксел, която държи ротационното председателство на ЕС, са се споразумели късно в понеделник за цели за намаляване на опаковките с 5% до 2030 г. и 15% до 2040 г. Освен това всички опаковки трябва да са рециклируеми до 2030 г.
Дотогава ще важи забраната за артикули за еднократна употреба като чинии, чаши и кутии, използвани от ресторанти за бързо хранене, термосвиваеми опаковки за куфари на летищата и леки торбички, като предлаганите в супермаркетите за плодове и зеленчуци.

Снимка: iStock
Ще има забрана и за „вечни химикали“ (пер- и полифлуорирани алкилни вещества или PFAS) в опаковки с контакт до храни.
ЕС ще прилага цели за повторна употреба, например 10% за опаковки за храна за вкъщи и за контейнери за напитки, с изключение на тези за вино или мляко. Картонените кутии също ще бъдат изключени, както поискаха страни като Финландия.
Преговарящите са се договорили празното пространство да не заема повече от 50% от опакованите стоки, с което се слага край на прекомерно големите кутии за онлайн доставки.
Целите като цяло няма да се прилагат за много малките бизнеси.
Споразумението още изисква одобрението на Европейския парламент и правителствата на ЕС, което не е сигурно, че ще се случи преди изборите за ЕП през юни.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коя е първата страна, забранила найлоновите торбички в магазините?
Нов регламент: ЕК слага край на продажбата на продукти с микропластмаса

ООН е все по-близо до глобално споразумение за намаляване на пластмасовите отпадъци
Пластмасата: Как да се справим със замърсяването?

Eфективност на „некоалицията“: Повече от половината респонденти оценяват работата на „сглобката“ като много зле

Последните месеци са белязани от напрежение и очаквания по отношение на работата на „некоалицията“, която превзе властта след последните избори….

Ето кои страни от ЕС подкрепят ядрената енергетика и кои са против

Страните членки на ЕС демонстрираха разминаващи се позиции относно ядрената енергетика, като се разделиха на два лагера, с по равен брой участници в тях.
Група, начело с Франция, настоя за насърчаване на ядрените технологии, а друга, водена от Германия, призовава вместо това да се даде приоритет на възобновяемите енергийни източници.
Разделението сред 27-те членки на ЕС по въпроса за ядрената енергия оказва все по-негативна роля в европейската политика през последната година, отлагайки вземането на решения на фона на споровете дали трябва да се насърчават ядрените технологии за постигане на целите за намаляване на въглеродните емисии.
Още: ЕС добави ядрените и устойчивите горива към въглеродно неутралните
Преди заседанието на енергийните министри от ЕС, двете групи се срещнаха, за да разработят стратегиите си за подкрепа на предпочитаните от тях технологии.

Групата от 13 държави, поддържащи ядрената енергетика, начело с Франция, призовава за по-силни европейски мерки в тази сфера и твърди, че постигнатите неотдавна пробиви в преговорите с Брюксел за признаване на важността на атомната енергия в енергийния микс трябва да се изразят в конкретни проекти и финансиране.
Съвместното изявление е подписано от България, Хърватия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Швеция. Италия участва в срещата, но не подписа изявлението.
Още: Атомната енергетика ще е част от чистите технологии в Европа
Междувременно Австрия и Германия застанаха начело на призив от 13 други страни членки на ЕС, настояващи Брюксел вместо това да насърчава развитието на възобновяема енергия. Позицията не посочва конкретно ядрената енергия, но според европейски дипломати целта й е да постави ударение върху инвестициите във възобновяема енергия и електропреносни мрежи спрямо тези в атомните технологии. Тя е подписана от Дания, Естония, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия и Испания.
Кипър, Литва и Белгия, която е ротационен председател на ЕС, не са подписали нито един от двата документа.
Нидерландия пък подписа и двата.

Цената на петрола се понижава, след като икономически реформи в Китай не впечатлиха инвеститорите

Цените на петрола се понижиха за пореден ден във вторник, след като обявните икономически реформи от Китай на фона на забавяне на растежа не успя да впечатли инвеститорите, загрижени за по-забавеното потребление, предава Reuters.
Фючърсите за май на сорта Брент от Северно море, се понижиха с 16 цента, или 0,2%, до 82,64 долара за барел, докато американският West Texas Intermediate (WTI) падна с 28 цента, или 0,4%, до $78,46. Брент е напът да запише пета поредна сесия на загуби във вторник.
Китай обеща да „трансформира“ своя модел на икономическо развитие и да ограничи политиката, свързана с поддържането на промишлен свръхкапацитет, като същевременно постави цел за икономически растеж през настоящата 2024 г. от около 5%, подобно на миналогодишната цел и прогнозата на анализаторите.
Ако целта бъде постигната, потреблението на горива вероятно ще се засили, но това ще се случи трудно тази година за разлика от миналата, когато страната излизаше от пандемията, заявиха анализатори, което потенциално потиска настроенията на инвеститорите.

Снимка: iStock
Най-големият вносител на суров петрол в света обеща да засили проучването и усвояването на петролни и газови ресурси, но в същото време заяви, че ще затегне контрола върху потреблението на изкопаеми горива.
Въпреки че опасенията за перспективите за китайското търсене натежават върху цените, факторите на предлагането, свързани с намаляването на добива от големите производители и геополитическите рискове, свързани с конфликта в Близкия изток, подкрепят цените на суровия петрол.
Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници (ОПЕК+) удължиха в неделя своите доброволни съкращения на добива на петрол от 2,2 млн. барела на ден през второто тримесечие, за да подкрепят цените на фона на опасенията за растежа в световен мащаб и нарастващия добив извън групата.
Въпреки това се очаква запасите от суров петрол в САЩ да са се увеличили с около 2,6 млн. барела миналата седмица, сочи предварително проучване на Reuters в понеделник, докато запасите от бензин и дестилати вероятно ще бъдат по-ниски.
„Наблюдава се възходяща тенденция на пазара през последните седмици на фона на подобряващите се основни фактори. По-високите цени на спот пазара сигнализират затягане на фона на многото други проблеми при предлагането“, коментираха анализатори от ANZ в бележка от понеделник.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на петрола се покачва в края на седмицата
Цената на петрола продължава да се понижава заради високите запаси в САЩ и опасенията за лихвите
Петролът поевтинява на фона на очакванията за намаляване на лихвите и увеличените запаси в САЩ
Цените на петрола се повишават и на фона на заплахите за корабоплаването в Червено море
Цената на петрола намалява на фона на потенциално отлагане на лихвените понижения в САЩ
Цените на петрола се понижават, след като Фед заяви, че няма да бърза с намаляването на лихвите

Борисов се срещна с лидера на беларуската опозиция: Подкрепяме теб, съпруга ти и каузата, за която се бориш

Бойко Борисов се срещна с лидера на опозицията в Беларус Светлана Тихановска. На Facebook страницата на лидера на ГЕРБ и председател на Комисията по …