Корпоративното „изселване“ от Русия след войната в Украйна през 2022 г. е струвало на чуждестранните компании над 107 млрд. долара под формата на отписвания и загубени приходи, сочи анализ на фирмени документи, осъществен от Reuters.
Загубите се увеличават с 1/3 спрямо предходните данни от август 2023 г., което подчертава мащаба на финансовия удар върху корпоративния свят от войната в Украйна, пише агенцията.
„Тъй като войната продължава, военната помощ от Запада за Украйна е колеблива, а детайлността на западните санкционни режими се увеличава, компаниите, които искат да напуснат Русия, вероятно ще се сблъскат с допълнителни трудности и ще трябва да приемат по-големи отписвания и загуби“, коментира Иън Маси, ръководител на отдела за корпоративно разузнаване за Европа, Близкия изток и Африка в консултантска компания за глобален риск S-RM.
Президентът на Русия Владимир Путин, който си осигури нов мандат начело на страната, ще задълбочава изолацията от Запада, включително чрез допълнителни конфискации на активи и политически натиск, добавя Маси.
Москва изисква отстъпки от най-малко 50% при продажбите на чуждестранни активи и постоянно затяга изискванията за напускане на страната. Чести са случаите за продажби на руски операции от западни корпорации за, например, една рубла.

Снимка: iStock
Тази година бяха обявени продажби на активи, притежавани от Shell, HSBC, Polymetal International и Yandex NV, на обща стойност близо 10 млрд. долара и с отстъпки до 90%. Наскоро Danone, обяви, че е получила регулаторни одобрения за продажба на своите руски активи, като компанията ще понесе обща загуба от 1,3 млрд. долара.
Около 1000 чуждестранни компании са напуснали Русия от началото на войната в Украйна. Австрийският производител на тухли Wienerberger също продаде руските си заводи и напусна пазара, съобщи RBC daily в четвъртък.
Стотици западни компании обаче, включително френският търговец на дребно Auchan и Benetton, още работят в страната. Други не са продали бизнеса си, но са го спрели, според анализ на Yale School of Management.
Западните държави замразиха около 300 млрд. долара от златните и валутните резерви на централната банка на Русия. Германия национализира завода на „Газпром“ в страната и го преименува, като постави рафинерията на „Роснефт“ под германско попечителство.
Русия се закани да отмъсти на предложенията на ЕС за преразпределяне на милиарди евро от лихви, спечелени от нейните замразени активи. Москва предупреди за катастрофални последици и заяви, че всеки опит за отнемане на нейния капитал или лихва е „бандитизъм“.

Снимка: iStock
Западните банки също са загрижени за правните спорове, които може да породи евентуална конфискация на замразени руски активи.
„Няма западни активи в Русия, които да се считат, че са в безопасност, докато Кремъл продължава да води война“, казва Маси.
Москва вече пое временен контрол върху активи, собственост на няколко западни компании, включително Fortum, Carlsberg, OMV и Uniper
Руската държавна информационна агенция РИА изчислява, че Западът ще загуби активи и инвестиции на стойност най-малко 288 млрд. долара, ако Москва предприеме насрещни действия.
Оценката се основава на данните за преките инвестиции на ЕС, страните от Г-7, Австралия и Швейцария в руската икономика в края на 2022 г., които възлизат на 288 млрд. долара.
Според сметките на РИА страните от ЕС притежават аквтиви в Русия за 223,3 млрд. долара, от които Кипът – за 98,3 млрд. долара, Нидерландия – за 50,1 млрд. долара, а Германия – за 17,3 млрд. долара.
От Reuters отбелязват, че не могат да проверят точността на данните.

Снимка: iStock
Твърдият подход на Москва нанася щети и на Русия. Адвокатът Джереми Зукър, експерт по санкциите, казва, че изненадващо голям брой клиенти на неговата фирма в широк спектър от индустрии са решили да напуснат изцяло Русия и вероятно няма да са склонни да се върнат дори след края на войната.
В резултат на това значителни технологии са напуснали страната и Русия може вече да не е в състояние да поддържа определено високотехнологично производство, казва Зукър. „Това подсказва за значителна степен на увреждане на руската икономиката“, допълва той.
Указ от 2022 г. забранява на инвеститори от „неприятелски“ страни – тези, които са наложили санкции на Русия заради действията ѝ в Украйна – да продават дялове в ключови енергийни проекти и банки без изричното одобрение на президента.
Междувременно много производители на основни продукти за ежедневието и потребителски стоки се въздържаха да напуснат изцяло Русия с аргумента, че обикновените хора в страната разчитат на техните продукти. Сред компаниите, които още имат някакви операции в страната, са Mondelez, International PepsiCo, Auchan, Nestle, Unilever, Reckitt и др.
Други компании, като банката Intesa Sanpaolo, са изправени пред бюрократични пречки да напуснат руския пазар.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо напускането на руския пазар става все по-рисковано начинание за западния бизнес?
Главният изпълнителен директор на Carlsberg: Русия открадна бизнесa ни
Световна верига за бързо хранене, продължава работа в Русия, въпреки обещанието да си тръгне
Хайнекен си тръгна от Русия със загуба от 300 милиона евро