Европейският съюз е постигнал предварителна сделка по нов закон, който да намали отпадъците от опаковки и забрани пластмасата за еднократна употреба, например торбички за плодове в супермаркети и мини шишенца за шампоан в хотелите, макар и с изключения за сектори, предава Reuters.
ЕК през 2022 г. предложи преразглеждане на правилата, управляващи отпадъците от опаковки, които в ЕС скочиха с над 20% през последното десетилетие в резултат на онлайн пазаруването и потребителските навици.
Всеки европеец генерира почти 190 кг отпадъци от опаковки годишно.
Преговарящите от Европейския парламент и Брюксел, която държи ротационното председателство на ЕС, са се споразумели късно в понеделник за цели за намаляване на опаковките с 5% до 2030 г. и 15% до 2040 г. Освен това всички опаковки трябва да са рециклируеми до 2030 г.
Дотогава ще важи забраната за артикули за еднократна употреба като чинии, чаши и кутии, използвани от ресторанти за бързо хранене, термосвиваеми опаковки за куфари на летищата и леки торбички, като предлаганите в супермаркетите за плодове и зеленчуци.

Снимка: iStock
Ще има забрана и за „вечни химикали“ (пер- и полифлуорирани алкилни вещества или PFAS) в опаковки с контакт до храни.
ЕС ще прилага цели за повторна употреба, например 10% за опаковки за храна за вкъщи и за контейнери за напитки, с изключение на тези за вино или мляко. Картонените кутии също ще бъдат изключени, както поискаха страни като Финландия.
Преговарящите са се договорили празното пространство да не заема повече от 50% от опакованите стоки, с което се слага край на прекомерно големите кутии за онлайн доставки.
Целите като цяло няма да се прилагат за много малките бизнеси.
Споразумението още изисква одобрението на Европейския парламент и правителствата на ЕС, което не е сигурно, че ще се случи преди изборите за ЕП през юни.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коя е първата страна, забранила найлоновите торбички в магазините?
Нов регламент: ЕК слага край на продажбата на продукти с микропластмаса

ООН е все по-близо до глобално споразумение за намаляване на пластмасовите отпадъци
Пластмасата: Как да се справим със замърсяването?

Страните членки на ЕС демонстрираха разминаващи се позиции относно ядрената енергетика, като се разделиха на два лагера, с по равен брой участници в тях.
Група, начело с Франция, настоя за насърчаване на ядрените технологии, а друга, водена от Германия, призовава вместо това да се даде приоритет на възобновяемите енергийни източници.
Разделението сред 27-те членки на ЕС по въпроса за ядрената енергия оказва все по-негативна роля в европейската политика през последната година, отлагайки вземането на решения на фона на споровете дали трябва да се насърчават ядрените технологии за постигане на целите за намаляване на въглеродните емисии.
Още: ЕС добави ядрените и устойчивите горива към въглеродно неутралните
Преди заседанието на енергийните министри от ЕС, двете групи се срещнаха, за да разработят стратегиите си за подкрепа на предпочитаните от тях технологии.

Групата от 13 държави, поддържащи ядрената енергетика, начело с Франция, призовава за по-силни европейски мерки в тази сфера и твърди, че постигнатите неотдавна пробиви в преговорите с Брюксел за признаване на важността на атомната енергия в енергийния микс трябва да се изразят в конкретни проекти и финансиране.
Съвместното изявление е подписано от България, Хърватия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Швеция. Италия участва в срещата, но не подписа изявлението.
Още: Атомната енергетика ще е част от чистите технологии в Европа
Междувременно Австрия и Германия застанаха начело на призив от 13 други страни членки на ЕС, настояващи Брюксел вместо това да насърчава развитието на възобновяема енергия. Позицията не посочва конкретно ядрената енергия, но според европейски дипломати целта й е да постави ударение върху инвестициите във възобновяема енергия и електропреносни мрежи спрямо тези в атомните технологии. Тя е подписана от Дания, Естония, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия и Испания.
Кипър, Литва и Белгия, която е ротационен председател на ЕС, не са подписали нито един от двата документа.
Нидерландия пък подписа и двата.