Тоалетната хартия унищожава десетки хиляди декари гори в Канада всяка година, като търсенето ѝ нараства. Същото важи и за по-устойчивата ѝ алтернатива, където конкуренцията расте.
Тоалетната хартия се произвежда най-често от дървесна маса, която в САЩ обикновено идва от Канада. Някои от най-популярните марки имат много ниска оценка по отношение на устойчивостта от Националния съвет за защита на ресурсите на САЩ, защото са произведени почти изцяло от дървен материал
Нови продукти на Whole Foods, Green Forest, Who Gives a Crap и стартъп компания на име Reel Paper трансформират една индустрия, узряла за това. Reel Paper използва бамбук вместо дървесна маса. Бамбукът е трева, а не дърво.
„Това е едно от най-бързо растящите растения в света. Когато го отрежете, той се регенерира от същата коренова структура и можете да правите това на всеки 3 години, а ние установихме, че това е най-добрият устойчив ресурс за създаването на висококачествени хартиени продукти“, казва главният изпълнителен директор на Reel Paper Дейвид Ван Химберген.
 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от reel (@reelpaper)

 
Той допълва, че по-дългите влакна на бамбука го правят идеален за балансиране на мекотата и здравината.
„Това е малка промяна, която с преминаването на хората към нещо по-устойчиво, може да окаже значимо въздействие поради честотата на употреба“, допълва той.
Потребителското търсене на екологично чисти продукти нараства бързо. Това засилва интереса на инвеститорите към някои от тези стартъп компании и тяхната потенциална възвращаемост.
„На пазара има някои основни играчи – от Kimberly Clark до P&G и други. Определено, когато инвестираме, си задаваме въпроса дали това е бизнес, който някой от тези големи играчи някой ден би искал да купи?“, казва Андрю Блущайн, съосновател и управляващ партньор на Bluestein Ventures, която е акционер в Reel Paper.

Снимка: iStock
Освен от Bluestein, Reel Paper е получила финансова подкрепа и от Squared Circles, Montage Ventures, Great Oaks Venture Capital, Trousdale Ventures и Mandell Ventures. Компанията е набрала 14 млн. долара финансиране досега.
Reel Paper в момента внася необходимия за производството си бамбук от Китай в САЩ, като изгаря изкопаеми горива и по тази причина компанията купува въглеродни квоти. Ван Химберген казва, че в Централна Америка вече се изграждат ферми за бамбук върху бивши плантации от захарна тръстика. От компанията се надяват, че скоро ще могат да го набавят от по-близък източник.
Един от най-големите конкуренти на устойчивата тоалетна хартия е разрастващият се пазар на бидета. Някои твърдят, че бидетата използват повече вода и следователно могат да не са така екологични в засегнати от суша райони. Тоалетната хартия също се произвежда с вода, която е доста повече, отколкото се използва от бидетата. Отговорът изглежда е, че ако живеете в район, където водата изобилства, бидето е най-доброият избор. Ако живеете в засегнат от суша район, устойчивата тоалетна хартия е по-добрата опция.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стартъп разработва най-големия самолет в историята на авиацията
Европейските стартъпи сключват все по-сложни дългови сделки, докато парите се изчерпват
Тоалетната хартия поскъпва рекордно – ето защо

Хората по света живеят по-дълго, а животът става все по-скъп. Може би е време за преосмисляне на времевата линия за напускане на работната сила.
Приключване с работата в 60-те им години е целта на много трудещи се по света – навършването на 65 години отваря златен портал към пенсионирането. Въпреки това идеята за оттегляне от работната сила, когато човек е в 60-те си години, не изглежда реалистична или дори разумна за много хора, особено сега. Някои водещи финансисити споделят това.
През март компанията за управление на активи BlackRock публикува годишното си писмо до акционерите. В него главният изпълнителен директор Лари Финк отправи предупреждение към трудещите се, които се надяват да се пенсионират комфортно и финансово подсигурени в 60-те си години. На фона на увеличаващата се продължителност на живота в световен мащаб, разпадащите се мрежи за социална сигурност и увеличаващите се разходи за живот, Финк предупреди, че пенсионирането на 65 г. няма да е възможно за мнозина, а дори и за повечето хора.

Снимка: iStock
„Пенсионирането е много по-трудно, отколкото бе преди 30 години“, казва Финк. „И ще бъде много по-трудно след 30 години.“
В периода 2000 – 2019 г. продължителността на живота в световен мащаб се е увеличила от 67 до 73 г. От ООН очакват до 2050 г. един на всеки шестима души по света да е на 65 или повече години. Със застаряването на населението скоро много държави ще достигнат точка, в която повече хора напускат работната сила, отколкото се присъединяват към нея. Във Великобритания тази точка може да бъде достигната до 2029 г.; в Бразилия – 2035 г.; в Индия – до 2048 г., а в САЩ – 2053 г.
„Продължителността на живота във Великобритания продължава да нараства от средата на 50-те години на XIX век“, казва Ребека Сиър, преподавател по население и здраве в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. „Възрастта за пенсиониране обаче не се е променила много“.
На фона на драстичната промняна на здравния и икономическия пейзаж, дали пенсионирането на 65 г. вече не е нереалистична цел в съвременния свят?
Произволен стандарт?

Снимка: iStock
„Не само, че целевата възраст за пенсиониране не се променя в крак със съвременните обстоятелства, но също е неясно защо държавите са се фокусирали толкова много върху средата на 60-те години като възраст за пенсиониране“, казва Гал Уетсийн, старши икономист в Центъра за изследване на пенсионирането в Бостънския колеж. В известе смисъл, това е „груба преценка“, предназначена да изведе хората от работната сила към самия край на техния живот.
Въпреки това много правителствени програми продължават да я използват като стандарт. В САЩ федералната програма за здравно осигуряване Medicare, в момента е достъпна само за възрастни на 65 и повече (има и изключения за по-млади хора с увреждания). Американците имат право да получават пълните си социални осигуровки на 67-годишна възраст, което е приблизително същата възраст, на която жителите на Великобритания могат да получат своята универсална държавна пенсия.
В средата на ХХ век, когато много от тези програми са въведени, продължителността на живота е била много по-кратка. Във Великобритания например тя е била близо 66 години за мъжете и 71 години за жените. „В този случай британците биха получавали пенсия едва в 8% или 10% от живота си“, казва Крис Пари, лектор по финанси в университет в Кардиф Метрополитън.
Сега обаче „животът ни се удължава, по-здрави сме по-дълго време до късната средна възраст и ранната напреднала“, казва той. „В момента има много хора в началото и средата на 80-те си години, които са здрави и се радват на много активен живот – както физически, така и психически.“
Променящи се модели на богатство

Снимка: iStock
Накратко, държавните помощи не са предназначени да подкрепят хората в 80-те и 90-те години и не са проектирани за това. Наложените преди време политики за подкрепа на пенсиониралите се работници до края на живота им, вече не са калибрирани към съвременните обстоятелства.
И докато някои хора допълват държавните си помощи с инвестиционни инструменти, предназначени за пенсионни спестявания, много бивши трудещи се не разполагат с достатъчно или с никакви лични спестявания, на които могат да разчитат. Освен това, с увеличаването на разходите за живот в условията на инфлация, натрупаните спестявания просто не се простират толкова надалече.
Освен това, богатството на поколенията, което някога гарантираше, че по-младите хора ще разполагат с финансов буфер на по-късен етап в живота, остава в миналото. „Ресурсите на практика се предаваха от поколение на поколение, от баби и дядовци на родители и деца“, казва Сиър. „Сега ресурсите се движат в обратна посока. За първи път в човешката история, богатството се движи от поколението родителите към поколението баби и дядовци.“

Снимка: iStock
Тази липса на традиционна предпазна мрежа принуждава много трудещи се по света да продължават да работят и след 65 години, за да генерират достатъчно средства за пенсия. Данни от юни 2023 г. на щатската застрахователна компания Northwestern Mutual показват, че работещите в САЩ вярват, че „магическото число“ за пенсионни спестявания е близо 1,3 млн. долара – богатство, което повечето хора не могат да натрупат до 60-те си години.
За Финк от BlackRock, решението за комфортно, съвременно пенсиониране включва по-агресивно инвестиране от по-ранна възраст и работа и след навършването на 65 години. Някои правителства вече отчитат, че 65 г. като възраст за пенсиониране е остаряла цел. Пенсионната възраст във Великобритания вече се очаква да се увеличи от 66 на 67 г. между май 2026 – март 2028 г., а след 2044 г. може да нарасне до 68 г.
Някои експерти, сред които и Пари, споделят мнението, че пенсионирането в 60-те години вече е повече мечта, отколкото реалност. „Когато става въпрос за пенсиониране, смятам, че 75 е новото 65“, казва той.
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо да работите по-дълго не е добър план за пенсиониране?
Къде по света е най-добре да си пенсионер?
Пенсионната възраст в Румъния става еднаква за всички. Каква ще бъде?

Хората по света живеят по-дълго, а животът става все по-скъп. Може би е време за преосмисляне на времевата линия за напускане на работната сила.
Приключване с работата в 60-те им години е целта на много трудещи се по света – навършването на 65 години отваря златен портал към пенсионирането. Въпреки това идеята за оттегляне от работната сила, когато човек е в 60-те си години, не изглежда реалистична или дори разумна за много хора, особено сега. Някои водещи финансисити споделят това.
През март компанията за управление на активи BlackRock публикува годишното си писмо до акционерите. В него главният изпълнителен директор Лари Финк отправи предупреждение към трудещите се, които се надяват да се пенсионират комфортно и финансово подсигурени в 60-те си години. На фона на увеличаващата се продължителност на живота в световен мащаб, разпадащите се мрежи за социална сигурност и увеличаващите се разходи за живот, Финк предупреди, че пенсионирането на 65 г. няма да е възможно за мнозина, а дори и за повечето хора.

Снимка: iStock
„Пенсионирането е много по-трудно, отколкото бе преди 30 години“, казва Финк. „И ще бъде много по-трудно след 30 години.“
В периода 2000 – 2019 г. продължителността на живота в световен мащаб се е увеличила от 67 до 73 г. От ООН очакват до 2050 г. един на всеки шестима души по света да е на 65 или повече години. Със застаряването на населението скоро много държави ще достигнат точка, в която повече хора напускат работната сила, отколкото се присъединяват към нея. Във Великобритания тази точка може да бъде достигната до 2029 г.; в Бразилия – 2035 г.; в Индия – до 2048 г., а в САЩ – 2053 г.
„Продължителността на живота във Великобритания продължава да нараства от средата на 50-те години на XIX век“, казва Ребека Сиър, преподавател по население и здраве в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. „Възрастта за пенсиониране обаче не се е променила много“.
На фона на драстичната промняна на здравния и икономическия пейзаж, дали пенсионирането на 65 г. вече не е нереалистична цел в съвременния свят?
Произволен стандарт?

Снимка: iStock
„Не само, че целевата възраст за пенсиониране не се променя в крак със съвременните обстоятелства, но също е неясно защо държавите са се фокусирали толкова много върху средата на 60-те години като възраст за пенсиониране“, казва Гал Уетсийн, старши икономист в Центъра за изследване на пенсионирането в Бостънския колеж. В известе смисъл, това е „груба преценка“, предназначена да изведе хората от работната сила към самия край на техния живот.
Въпреки това много правителствени програми продължават да я използват като стандарт. В САЩ федералната програма за здравно осигуряване Medicare, в момента е достъпна само за възрастни на 65 и повече (има и изключения за по-млади хора с увреждания). Американците имат право да получават пълните си социални осигуровки на 67-годишна възраст, което е приблизително същата възраст, на която жителите на Великобритания могат да получат своята универсална държавна пенсия.
В средата на ХХ век, когато много от тези програми са въведени, продължителността на живота е била много по-кратка. Във Великобритания например тя е била близо 66 години за мъжете и 71 години за жените. „В този случай британците биха получавали пенсия едва в 8% или 10% от живота си“, казва Крис Пари, лектор по финанси в университет в Кардиф Метрополитън.
Сега обаче „животът ни се удължава, по-здрави сме по-дълго време до късната средна възраст и ранната напреднала“, казва той. „В момента има много хора в началото и средата на 80-те си години, които са здрави и се радват на много активен живот – както физически, така и психически.“
Променящи се модели на богатство

Снимка: iStock
Накратко, държавните помощи не са предназначени да подкрепят хората в 80-те и 90-те години и не са проектирани за това. Наложените преди време политики за подкрепа на пенсиониралите се работници до края на живота им, вече не са калибрирани към съвременните обстоятелства.
И докато някои хора допълват държавните си помощи с инвестиционни инструменти, предназначени за пенсионни спестявания, много бивши трудещи се не разполагат с достатъчно или с никакви лични спестявания, на които могат да разчитат. Освен това, с увеличаването на разходите за живот в условията на инфлация, натрупаните спестявания просто не се простират толкова надалече.
Освен това, богатството на поколенията, което някога гарантираше, че по-младите хора ще разполагат с финансов буфер на по-късен етап в живота, остава в миналото. „Ресурсите на практика се предаваха от поколение на поколение, от баби и дядовци на родители и деца“, казва Сиър. „Сега ресурсите се движат в обратна посока. За първи път в човешката история, богатството се движи от поколението родителите към поколението баби и дядовци.“

Снимка: iStock
Тази липса на традиционна предпазна мрежа принуждава много трудещи се по света да продължават да работят и след 65 години, за да генерират достатъчно средства за пенсия. Данни от юни 2023 г. на щатската застрахователна компания Northwestern Mutual показват, че работещите в САЩ вярват, че „магическото число“ за пенсионни спестявания е близо 1,3 млн. долара – богатство, което повечето хора не могат да натрупат до 60-те си години.
За Финк от BlackRock, решението за комфортно, съвременно пенсиониране включва по-агресивно инвестиране от по-ранна възраст и работа и след навършването на 65 години. Някои правителства вече отчитат, че 65 г. като възраст за пенсиониране е остаряла цел. Пенсионната възраст във Великобритания вече се очаква да се увеличи от 66 на 67 г. между май 2026 – март 2028 г., а след 2044 г. може да нарасне до 68 г.
Някои експерти, сред които и Пари, споделят мнението, че пенсионирането в 60-те години вече е повече мечта, отколкото реалност. „Когато става въпрос за пенсиониране, смятам, че 75 е новото 65“, казва той.
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо да работите по-дълго не е добър план за пенсиониране?
Къде по света е най-добре да си пенсионер?
Пенсионната възраст в Румъния става еднаква за всички. Каква ще бъде?