ЕС да създаде собствена централна хазна, която да може да финансира общите блага чрез емитирането на еврооблигации. Това предлага Европейският комисар по икономика Паоло Джентилони, съобщи Блумбърг. Предложението идва в момент, когато съюзът е изправен пред огромни искания за разходи за укрепване на своя отбранителен сектор. 
„Нямам никакво съмнение, че ЕС ще има огромна полза от постоянен сигурен актив, съизмерим с размера на неговата икономика. Също толкова съм убеден, че нашата крайна цел трябва да бъде създаването на централен фискален капацитет за целия ЕС“, каза Джентилони на конференция в Брюксел.
Агресията на Русия срещу Украйна и възможността за второ президентство на Доналд Тръмп в САЩ подхраниха дискусии в Европа за това как да се увеличат разходите за отбрана и сигурност. Миналия месец лидерите на ЕС за първи път в официална обстановка обсъдиха възможността за емитирането на съвместни облигации за финансиране на разходите за отбрана, потенциално трансформиращо събитие, което би предвещало масивна консолидация на блока.
Още: Русия ще обслужва външния си дълг по схемата за плащане на газа в рубли
Джентилони отбеляза, че институции, включително Международният валутен фонд (МВФ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската централна банка (ЕЦБ), са подкрепяли подобни идеи в миналото. Европейската комисия, която е изпълнителния орган на ЕС, отказа да включи тези предложения, предвид трудността на дебата, когато Съюзът обсъждаше реформата на фискалните правила, посочи още Джентилони.

„Но сега е моментът да започнем тази дискусия“, каза той.
Още: По-леките правила за дефицита и дълга остават още 2 години?

Стремежът за насърчаване на възобновяемата енергия поставя на изпитания европейската ядрена индустрия. Това се посочва в анализ на агенция Блумбърг.
Докато произвеждането на електричество без изкопаеми горива никога не е било по-наложително, нарастващите възобновяеми енергийни източници и спадът на цените на електроенергията подкопават работата на ядрените електроцентрали, които все още са крайъгълния камък на електрическите мрежи в няколко части на стария континент.
Има признаци, че им предстоят трудни времена. Търсенето не се е възстановило напълно след енергийната криза, а вятърните и соларните паркове в региона произвеждат повече енергия от всякога, което „изяжда“ дела на електроенергията, доставяна от ядрените и въглищните централи за националните енергийни мрежи.
Още: Екзотична африканска страна ще строи АЕЦ
„С настоящите цени на електроенергията традиционните централи за базово натоварване ще изпитват трудности, освен ако не се сблъскаме с по-дълги периоди с много неблагоприятни слънчеви и ветрови условия, суша или силни горещини“, посочи пред Блумбърг Сигурд Педерсен Лий, старши анализатор в StormGeo Nena в Осло.
В по-дългосрочен план това е предупредителен знак, че ядрените реакторите могат да бъдат все по-изтласквани, дори когато страни като Франция и Обединеното кралство планират да похарчат огромни суми за нови АЕЦ, след като са идентифицирали технологията като ключов елемент в борбата за ограничаване на глобалното затопляне.
На срещата на ООН за климата в Дубай в края на миналата година към тях се присъединиха повече от 20 държави, включително САЩ, Обединените арабски емирства, Япония и Южна Корея, в призива си за утрояване на глобалното производство на ядрена енергия до средата на века.
Френският енергиен гигант Electricite de France, който тъкмо започна да връща на работа флотилията си от ядрени централи след години на продължителни прекъсвания за ремонти и проверки, вече трябваше да намали производството и да спре централите или да удължи спиранията. През уикенда EDF затвори половин дузина енергийни предприятия, тъй като цените на тока станаха отрицателни.
Още: Малка балканска страна ще строи втора АЕЦ

На юг в Испания цените на електроенергията за петък пък паднаха до най-ниското си ниво от 2013 г. и едва се установиха над нулата в рамките на седмици. Ядрените реактори Asco 1 и Asco 2 в страната намаляваха редовно производството си през последните пет седмици. В скандинавския регион операторите също по-често ограничават производството.
Въпреки че реакторите на EDF са проектирани с известна степен на гъвкавост, компанията гледа на текущите разработки „с изключително внимание“, отбеляза Седерик Левандовски, ръководител на компанията за ядрено и топлинно производство, по време на изслушване в Сената на Франция през миналата седмица.
Блумбърг посочва, че държавите от Европейския съюз добавиха рекорден капацитет от вятърна енергия през миналата година. Ръстът на слънчевия капацитет пък надхвърля 40% за трета поредна година.
Не е необичайно ядрените оператори да намалят мощността, когато търсенето е ниско и доставките на слънчева и вятърна енергия нарастват, но пълното спиране на блоковете е рядкост поради времето, необходимо за възстановяване на мощността, и свързаните с това сложности.
„Това, от което се страхуваме най-много, е спирането на реакторите. Ако трябва да имаме по-чести спирания, свързани с възобновяеми енергийни източници, изменение на климата и т.н., ще трябва да разгледаме това много внимателно“, каза Левандовски.
Натискът за ограничаване на ядреното производство, който често се материализира, когато индустриалната активност се забавя през уикендите и празниците, може скоро отново да се появи. Потреблението във Франция е спаднало до само 33 гигаватачаса преди разсъмване тази неделя, според данни от мрежата, цитирани от Блумбърг. Модел на агенцията показва, че използването отново ще падне под 35 гигаватчаса следващия уикенд. Това е по-нормално ниво през май, когато времето е по-топло.
От четвъртък френските цени на тока за ден напред са под 10 евро за мегаватчас, в допълнение към това, че станаха отрицателни по време на търга в събота на Epex Spot в Париж.
Според Сабрина Кернбихлер, водещ енергиен анализатор в Energy Aspects Ltd., EDF трябва да възстанови цената на около 22 евро на мегаватчас на пазара на едро, за да работи икономично. От EDF отказаха коментар, отбелязва Блумбърг.
Не само ядрените централи ще пострадат обаче. Според компанията, предоставяща услуги в областта на прогнозата на времето – StormGeo, някои германски въглищни станции също ще се сблъскат с проблеми през следващите месеци, тъй като са „надхитрени“ от газови централи, които са по-евтини за работа след резкия спад на цената на синьото гориво.
Настоящите опасения за производителите също така са изострени от меката, ветровита и дъждовна зима, която принуди водноелектрическите оператори да изпразнят резервоарите, за да направят място за топящата се снежна покривка, коментира Емерик де Виган, вицепрезидент за енергийните пазари в индустриалния консултант Kpler SAS.
Проблемът с ядрените генератори ще става все по-остър с продължаването на зелената експанзия, особено ако търсенето на електроенергия остане по-ниско за по-дълго време. Целта на Европейския съюз за 42,5-процентен дял на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС до края на десетилетието повишава допълнително залозите за наследените централи – от ядрени до въглищни и дори газови