1. Думата се изписва правилно с едно н – особено.
Примери: 
Имам особено мнение по този въпрос.
2. За думата е в сила следното правило: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -нен и в останалите форми гласната е изпада от наставката -ен, в тях се пише двойно н. Прилагателното особен не завършва на -нен, следователно в другите форми се пише едно н – особеният, особения, особена, особено, особени.
Примери:  
В усмивката се крие особеният му чар.
Заради особената си форма върхът е наречен по този начин.
3. Думата особено се пише с едно н и когато представлява наречие.
Примери:  
Особено красив е градът през нощта.