Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през четвъртото тримесечие на 2023 г. (по последни налични данни) брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна с 1.6% в реално изражение, очаквано по-бавно от предходните тримесечия, а за цялата година се очерта ръст от 1.8%, един от относително високите в ЕС.
„От страна на производството, през тримесечието икономическата активност се движеше главно от услугите. Те не само че нараснаха най-бързо с 1.0% (реално, спрямо същото тримесечие на 2022 г.), но поради огромния си относителен в БВП от 61.9%, солидно подкрепиха растежа на икономиката като цяло. На този фон, индустрията отчете сравнимо увеличение от 0.9%, но нейното влияние беше далеч по-слабо, тъй като тя заема близо три пъти по-малък относителен дял в БВП от 18.8%. Най-малкият бранш в БВП, този на строителството, с дял от 2.7% също увеличи продукцията си с 0.7%, докато селското стопанство се сви с -3.9% при дял в БВП от 4.5%“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Причина за по-слабия резултат през четвъртото тримесечие бе забавянето на растежа в еврозоната, следствие от рестриктивната парична политика на ЕЦБ. Освен това, най-големият търговски партньор на България, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние към леко забавяне на икономическата активност и у нас.
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и от национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната е леко забавяне на растежа до 0.4% (0.5% за 2023 г.) при инфлация от 2.4%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са растежът да е малко по-висок от миналата година и да достигне 2.3% при спадаща средна инфлация до 4.2%.“, прогнозира Калчев.

Статистическите данни за безработицата,, очаквано, показаха устойчиво ниво от 4.4% през януари 2024 г. (4.3% в края на 2023 г.). „Не предполагаме сериозни промени в безработицата за цялата година – нашата прогноза е за 4.2% в края на декември. Ситуацията  на трудовия пазар в страната е, общо взето, непроменена. Тя се характеризира с ограничено предлагане на квалифициран персонал и относително високо търсене, което се отразява в относително висок ръст на средната работна заплата в страната, по висок от инфлацията.“, изясни д-р Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през февруари 2024 г. Така хармонизираната инфлация намаля до 3.5% (спрямо февруари м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) следваше същата тенденция, като достигна 4.1%. Т. нар. потребителска инфлация (по националната методология) беше малко по-ниска от хармонизираната, като за февруари тя спадна до 3.3%. „С най-бързо растящи цени към февруари се оказаха отново ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието.“, заключи Емил Калчев.

Банкрутите в Блгария намаляват през първото тримесечие на тази година в спрямо същия период на 2023 г., но спад отчитат и регистрациите на нови фирми.
Броят на фалиралите компании у нас спада с 14,1% на годишна база, забавяйки темпа си на спад от предишното тримесечие. Общо 992 фирми са обявили несъстоятелност за периода януари-март тази година.
Същевременно новорегистрираните правни единици в страната са 12 229, като броят им намалява със 7,4% на годишна база. Положително е обаче, че темпът се увеличава спрямо предишното тримесечие, когато е бил 2,4% на годишна база.
Спрямо периода октомври-декември 2023 г. броят на новорегистрираните фирми у нас се е нараснал с 13,1%, а на обявилите несъстоятелност – с 1,5%.
Резултати по сектори

Снимка: iStock
От всички новорегистрирани фирми през първите три месеца на годината най-много са в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 88,4% от всички, или общо 10 812 единици. Най-голям дял обявени в несъстоятелност за периода от всички обаче отново се падат на същия сектор – 78,3%.
На годишна база обаче секторът отчита ръст от новите компании едва от 2%, колкото е и повишението в сектор „Образование; хуманно здравеопазване и социални дейности“. Най-голямо увеличение на новорегистрираните компании се отчита в „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 32%. В другата крайност е строителният сектор, който отчита спад на новорегистрираните фирми от 82% – от 1288 до 233.
Същевременно броят на фалиралите компании расте в само един сектор за година – „Транспорт и съхранение“ с 53%. Най-голям е спадът в „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 46%.
Най-сериозно е съотношението между новорегистрираните и оказалите се в несъстоятелност компании в промишлеността – на всеки близо 3 нови фирми една е фалирала през първото тримесечие. На другия край е сектор „Образование; хуманно здравеопазване и социални дейности“, където по една компания е изпаднала в несъстоятелност на всеки близо 19 новорегистрирани.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Фалитите и регистрациите на компании в ЕС са се увеличили в края на 2023 година
Световно проучване: Все повече фирми са застрашени от фалит
Колко фирми фалираха у нас в края на миналата година?

Преките чуждестранни инвестиции се повишават със 147,6 млн. евро през февруари. Това показват последните данни на БНБ за платежния баланс на България.
Увеличението обаче, е много по-малко от година по-рано, когато е 340,4 млн. евро. От началото на годината те се увеличават с 260,2 млн. евро след ръст със 757,2 млн. евро през януари – февруари 2023 г.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в нашата страна през януари – февруари 2024 г. идват от Италия (78 млн. евро), Нидерландия (67,7 млн. евро) и Гърция (41,1 млн. евро), докато най-големите отрицателни нетни потоци са към Израел (28,3 млн. евро) и Австрия (2,4 млн. евро).
Още: Готви се банкова сделка в България
През февруари 2024 г. текущата сметка на България е на излишък от 275,8 млн. евро, търговският дефицит е в размер на 403 млн. евро.
Балансът по текущата и капиталова сметка на България през февруари е положителен и в размер на 454,4 млн. евро при излишък за 170,1 млн. евро преди година, като през първите два месеца на годината има излишък в размер на 517,4 млн. евро при дефицит за 54,7 млн. евро през периода януари – февруари 2023 г.
Салдото само по текущата сметка през февруари 2024 г. е положително и възлиза на 275,8 млн. евро, при излишък за 63,7 млн. евро година по-рано, като за периода януари – февруари текущата сметка е положителна и в размер на 293 млн. евро при дефицит за 204 млн. евро точно преди година, според последните данни на БНБ. 
Търговското салдо на нашата страна през втория месец на годината остава отрицателно и в размер на 403,0 млн. евро при дефицит от 272,8 млн. евро през същия месец на 2023 г., като износът на стоки намалява с 236,1 млн. евро (понижение с 6,5%) до 3,3687 млрд. евро спрямо година по-рано, докато вносът намалява със 105,8 млн. евро (спад с 2,7%) до 3,7718 млрд. евро.
Още: Ето колко е външният дълг на България
За първите два месеца на 2024 г. търговският дефицит достигна 912 млн. евро при отрицателен баланс за 559,3 млн. евро през същия период на 2023 г., като износът намалява със 746,1 млн. евро (спад с 10,3%) до 6,4946 млрд. евро, а вносът се свива със 393,4 млн. евро (понижение с 5%) до 7,4065 млрд. евро.
Според данните на БНБ, финансовата сметка през февруари е положителна и в размер на 121,1 млн. евро при положителен баланс за 390,7 млн. евро, като за първите два месеца тя е отрицателна и в размер на 342,7 млн. евро спрямо позитивен баланс за 190,8 млн. евро през януари – февруари 2024 г.
Капиталовата сметка е положителна и възлиза през февруари на 178,7 млн. евро при излишък за 106,4 млн. евро година по-рано, а за периода януари – февруари тя е на излишък от 224,4 млн. евро при позитивен баланс за 149,3 млн. евро през същия период на 2023 г.