Над 70% от световната работна сила е изложена на рискове, свързани с климатичните промени, които водят до стотици хиляди смъртни случаи всяка година, обяви днес Международната организация на труда (МОТ), цитирана от Reuters, добавяйки, че правителствата ще трябва да действат, тъй като броят им нараства.
Работниците, особено най-бедните, са по-уязвими на заплахите от екстремни климатични промени, като горещи вълни, суши, пожари и урагани, тъй като те са първите изложени, при това за по-дълги периоди и с по-голям интензитет.
С оглед на това, че климатичните промени се ускоряват, правителства и работодатели все пак правят усилия да защитят служителите, според доклада.
„Огромен брой работници вече са изложени свързани с климатичните промени опасности и рискове на работното място и тези данни вероятно ще се влошат“. Това се посочва в заключенето на доклада, озаглавен „Да осигурим безопасност и здравословна среда на работното място в условията на килматични промени“.
„Тъй като опасностите се развиват и стават все по-интензивни, то ще е необходимо да се направи преоценка на съществуващото законодателство или да се създадат нови регулации и насоки.“

Снимка: iStock
Някои страни са подобрили защитата от жега за работниците си като Катар, чиято политика в тази област бе подложена на критики преди Световното първенство по футбол през 2022 г.
Въпреки това, правилата за управление на други опасности, като нарастващата употреба на пестициди за селскостопанските работници, са по-рядко срещани.
„Имаме някои държави, които вече ограничават излагането на високи температури и също ограничават излагането на замърсяване на въздуха, но рядко имаме определени граници на професионална експозиция за другите опасности“, казва Манал Аззи, старши специалист на МОТ по безопасност и здраве при работа.
Делът на световните работници, изложени на най-разпространените опасности, покачващите се температури, се е увеличил с около 5 пр.п. през последните две десетилетия до 70,9%, според доклада.
Други климатични опасности често съществуват, създавайки „коктейл от рискове“, обяви МОТ в доклада, като както UV радиацията, така и замърсяването на въздуха са засягнали 1,6 млрд. души.

Снимка: iStock
Сред опасностите, свързани с климата, са рак, бъбречна дисфункция и респираторни заболявания, които водят до смъртни случаи, хронично отслабване на общото състояние или инвалидност.
Замърсяването на въздуха е най-смъртоносният риск, причиняващи около 860 000 смъртни случая, сред хора, работещи на открито. Прекомерните жеги водят до 18 970 смъртни случая на работното място, а UV радиацията е убила 18 960 души чрез немеланомен рак на кожата, сочи докладът.
„Бедните работници, тези които се трудят в неформалната икономика, сезонните работници и служителите в микро и малки компании ще са най- заесгнати“, според доклада.
„Бедните работници, тези, които се трудят в неформалната икономика, сезонните работници и служителите в микро и малки компании ще са най-засегнати“, според доклада.
В някои случаи самите технологии, предназначени да забавят изменението на климата, като слънчеви панели и литиево-йонни батерии за електрически превозни средства, могат да създадат нови опасности, тъй като съдържат токсични химикали.
МОТ планира голяма среща през 2025 г. на представители на правителството, работодателите и работниците, за да предостави политически насоки за опасностите от климата.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как глобалното затопляне застрашава милиони работници по света?
Глобалното затопляне за първи път премина ключовия праг от 1,5°C за една година
Как корабоплаването ще реши проблема с емисиите си?

Защо изменението на климата може да унищожи британската бира?

Зад внушително дървено бюро в София, в комплекс, в който някога е имало статуя на Ленин, човекът, който председателства 20-членната група на финансовите министри от еврозоната, подбира внимателно думите си.
„Твърдо съм убеден, че България ще се присъедини към еврозоната през 2025 г. Въпросът е кога вашата страна ще въведе еврото като своя валута. А не дали“, казва каза Пасхал Донохоу, председател на еврогрупата.
Заобиколен от министър-председателя, вицепремиера и външния министър на страната, присъствието му носи голяма европейска политическа тежест. Месец след това коалиционното правителство се разпадна, а трима министри бяха отстранени от длъжност. Посещението на Донохоу, което цели да подкрепи колебливия стремеж на България да стане 21-ата държава, използваща еврото, се оказа в не особено подходящ момент.
Експертите и политиците, които разговаряха с POLITICO, са убедени, че целевата дата 1 януари 2025 г. няма да бъде спазена – не само заради политическите сътресения в България, но и заради продължаващата инфлация и липсата на обществена подкрепа.
„Намираме се по средата на политическа криза“, заяви българският евродепутат социалист Петър Витанов. Това би направило „невъзможно“ присъединяването на страната към еврозоната до началото на годината. Шестите ѝ национални избори от 2021 г. насам ще се проведат през юни.
„Наистина не знаем какво ще бъде следващото правителство и дали това ще бъде един от приоритетите му“, каза той.

Снимка: iStock
Още преди да падне правителството, страната даваше сигнали, че може да пропусне предвидената дата за влизане. Тогавашният министър-председател Николай Денков заяви през януари целта „не е свещена“. Първоначално България възнамеряваше да се присъедини към общата валута в началото на 2024 г., но миналата година трябваше да отложи тази цел с 1 година, тъй като още не отговаряше на критериите за присъединяване.
Според Чинция Алчиди, старши научен сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст CEPS, „най-рано“ януари 2026 г. би бил по-реалистичен предвид техническите предизвикателства, свързани с преминаването към националната валута.
Няколко политически лидери, включително управителят на централната банка на страната, повдигнаха перспективата за влизане в средата на 2025 г., ако тя не може да влезе на януарска дата – оттук и внимателната формулировка на Донохоу, че очаква членство „през 2025 г.“.
Но длъжностни лица и експерти, ангажирани с техническите аспекти на присъединяването, заявиха пред POLITICO, че присъединяването в средата на годината би било нетипично. Обикновено страните се присъединяват в началото на годината по административни причини.
Българският евродепутат Ева Майдел от дясноцентристката група ЕНП заяви, че е „оптимист за дата на присъединяване през 2025 г.“, като добави, че „може да е на 1 януари, може да е и по-късно“.
Засегнати от нарастващите цени

Снимка: iStock
Присъединяването към еврозоната е типичен за ЕС загадъчен процес, при който страните се оценяват от Европейската централна банка, преди финансовите министри на ЕС, евродепутатите и правителствените ръководители да обсъдят въпроса.
„Критериите за конвергенция“, на които трябва да отговаря дадена страна, за да се класира, включват стабилен обменен курс, постигане на целите по отношение на държавния дефицит и съотношението на държавня дълг и привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на ЕС.
Следващият доклад на ЕЦБ за България, който ще определи дали е готова да се присъедини, се очаква преди лятото.
Инфлацията остава проблем. За да се присъедини, България се нуждае средна инфлация не повече от 1,5 пр.п. над равнището на трите „най-добре представящи се“ страни от ЕС – неясна категория, която създава сива зона за точния размер на необходимата инфлацията. Най-скорошната страна, която се присъедини към ЕС, Хърватия през 2023 г., се възползва от селективен подбор на данни, когато ѝ беше позволено да се присъедини въпреки по-високия процент.

Снимка: iStock
Единственото препятствие пред България е инфлационният критерий“, казва Жолт Дарваш, старши научен сътрудник в базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel. „Тя е в добра бюджетна позиция – ниски публични дългове, бюджетен дефицити под контрол.“
Текущата прогноза на страната за инфлация от 2,9% през 2025 г. „предполага, че България може да се присъедини през 2026 г.“, казва Дарвас. Той добави, че има „известно пространство за маневриране“ по върпса дали същата сива зона, която позволи на Хърватия да се присъедини през 2023 г., може да се използва за съкращаване на срока за присъединяване на България, но добави, че това „трябва да бъде обосновано“.
Теоретично София ще поиска нов конвергентен доклад от ЕЦБ към края на тази година, който ще има достатъчно ниска стойност на инфлация, за да може да се присъедини към средата на 2025 г. Но на практика служителите на ЕС, които ще участват в техническия процес, се питат дали това е осъществимо.
Руска дезинформация

Снимка: iStock
Сред политическата класа на България членството в еврозоната се продава лесно. Но обществеността се оказва по-трудна за убеждаване.
В проучване на Евробарометър от миналата година българите изразяват по-ниска от средната подкрепа за присъединяване и по-висока от средната загриженост за проблеми като неправомерно определяне на цените по време на прехода.
Високопоставени служители на ЕС заявиха пред Politico, че спонсорираната от Русия дезинформация е допринесла за тази непопулярност.
„Още вярвам, че мнозинството от българите биха предпочели да са част от еврозоната“, казва евродепутатът Витанов. „Тук не обвинявам само руската пропаганда. Да, тя съществува. Но като цяло тези, които изостават, са българските политици.“

Снимка: iStock
Освен резултатите от укротяването на инфлацията, България е в сравнително силна позиция за присъединяване към еврозоната, заявиха няколко експерти и официални лица.
Валутата на страната, левът, е обвързана с еврото от 1999 г., а България е в банковия съюз на ЕС от 2020 г. – стъпки, които според евродепутата Ева Мейдел показват „много, много ясен ангажимент“ за присъединяване.
Притесненията относно графика за присъединяване на България не спряха висши служители на ЕС като Донохоу да продължават да удрят по барабана.
Миналия месец страната получи одобрение от държавите от еврозоната, когато техните правителствени ръководители похвалиха напредъка на България.
Но въпреки трайната публична подкрепа на ЕС за целта от януари 2025 г., висши служители признават, че това почти сигурно няма да се случи. Както казва един от тях: „Това е изключено!“.
Източник: Politico
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Управителят на БНБ е скептичен за приемане на еврото от 1 януари
S&P Global Ratings коментира ще влезем ли в еврозоната през 2025 г.
Как ще закръгляваме левовете в евро?

Думата се изписва правилно по следния начин – обожавам. Думата има корен -бож- (от бог, с промяна на звука г в ж).
Примери: 
Обожавам този филм – в него има много смисъл.
Моите приятели обожават разходките из планината.