Първият пролетен месец на годината отчита сериозни нива на активност за пътувания както на българи в чужбина, така и за посещения на чужденци в България. Пътуванията зад граница отново са във възход, продължавайки устойчивата тенденция от 2 години. Посещенията на чужди граждани у нас също са били динамични през март. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).
През март е отчетен годишен ръст от 19% на пътуванията на български граждани зад граница и от 7% на посещенията на чужденци в България.
Пътуванията на българи в чужбина през март са 679 000. Регистрирано е повишение на пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия – с 29,5%, почивка и екскурзия – с 18,6%, а тези със служебна цел намаляват с 3,6%.
Най-голям брой пътувания българите са осъществени към Турция – 194 000, и Гърция – 117 000. Следват Румъния – 66 600, Сърбия – 58 300, Република Северна Македония – 36 000, Германия – 33 000, Австрия – 24 900 и други.
Най-голям дял от общия брой пътувания на българи в чужбина формират тези с други цели – 53,2%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия – 29,4% и със служебна цел – 17,4%, отчита националната статистика.

Графика: НСИ
През март посещенията на чужди граждани в България са над 756 000.
Отчетено е увеличение на пътуванията по всички наблюдавани цели – почивка и екскурзия, служебна и други. Транзитните преминавания през страната са 33,3% (251 000) от всички посещения на чужденци в България.
Делът на гражданите от ЕС, посетили България, е 49,7% от общия брой чужденци и достига 375 700, като най-много са посещенията от Румъния – 37,4%, и Гърция – 30,8%.
Посещенията от групата „Други европейски страни“ са 310 400, или 41% от всички визити в България. Най-голям брой са регистрирани от Турция – 150 000, или 48% от посещенията в тази група.
Най-много посещения в България са реализирани от: Турция – 150 900, Румъния – 140 500 и Гърция – 115 700. Следват визитите от Украйна – 56 000, Сърбия – 46 300, Германия – 30 200, Обединено кралство – 27 100 и др.
Преобладава делът на посещенията с други цели – 50,4%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 35,5%, и със служебна цел – 14%.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Чакаме туристически бум по Великден
Пътуванията на българите в чужбина отчетоха повишение през първия месец на 2024 година
Пътуванията на българите нарастват през четвъртото тримесечие на 2023 година
Пътуванията на българите в чужбина отчетоха повишение през декември 2023 година

Брутният външен дълг на България в края на февруари 2024 г. възлиза на малко над 44,4 млрд. евро (43,9 на сто от БВП), което е е с почти 161 млн. евро (0,4 на сто) повече в сравнение с края на февруари 2023 г. (44 257 млн. евро, 47,1 на сто от БВП). Това съобщават от Българската народна банка.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на февруари 2024 г. е почти 10,8 млрд. евро (10,7 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт – БВП). Спрямо края на февруари 2023 г. дългът нараства със 781,3 млн. евро (7,8 на 8 сто).
В края на февруари краткосрочните задължения са над 7,3 млрд. евро (16,5 на сто от брутния дълг, 7,2 на сто от БВП) и се понижават за година с 803,1 млн. евро (9,9 на сто). Дългосрочните задължения възлизат на близо 37,1 млрд. евро (83,5 на сто от брутния дълг, 36,6 на сто от БВП), като се повишават с 964,1 млн. евро (2,7 на сто) за една година.
Още: БНБ обяви колко е външният дълг на България
Външните задължения на централната банка са почти 1,918 млрд. евро (1,9 на сто от БВП). Те намаляват за една година със 73,8 млн. евро (3,7 на сто). Външните задължения на другите парични финансови институции са почти 6,113 млрд. евро (6 на сто от БВП), като се понижават за година с 382,5 млн. евро (5,9 на сто).
Външните задължения на „Други сектори“ са малко над 12 млрд. евро (11,9 на сто от БВП). Те намаляват на годишна основа с 216 млн. евро (1,8 на сто). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,546 млрд. евро (13,4 на сто от БВП), което е с 51,9 млн. евро (0,4 на сто) повече спрямо края на февруари 2023 г. (13 494.3 млн. евро, 14,4 на сто от БВП). То, както винаги, е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30,5 на сто към края на февруари 2024 г. и запазва дела си спрямо година по-рано.
Още: България пое нов дълг на международните пазари