Цените на петрола се изменят слабо в четвъртък, докато намаляващото търсене на горива в САЩ – най-големият потребител на „черно злато“ в света, надделя над опасенията за разширяване на конфликта в Близкия изток на фона на признаците за забавяне на икономиката, предава Reuters.
Фючърсите върху суровия петрол Брент се повишават с 24 цента, или 0,28%, до 88,28 долара за барел. Фючърсите върху американския лек суров петрол WTI поскъпват с 24 цента, или 0,29%, до 83,05 долара за барел.
„Текущата слабост на референтните цени, след тестване на нива над 90 долара за барел, се дължи на пренасочването на пазарните настроения към глобалните икономически ветрове заради геополитическото напрежение“, казва Емрил Джамил, старши петролен анализатор в LSEG Oil Research.
„Като оставим настрана геополитиката, цените през това тримесечие ще се движат от фактори, включително големи съкращения на предлагането на производителите, икономически данни от Китай и еврозоната, в допълнение към нарастващите очаквания за търсене, тъй като Северното полукълбо навлиза в лятото на фона на очакваното по-строго предлагане“, казва Джамил.

Снимка: iStock
Tърсенето на горива намалява на фона на признаците за охлаждане на бизнес активността в САЩ през април и по-упорита от очакваното инфлация. Това означава, че Фед вероятно ще отложи намаляването на лихвените проценти.
По-ясна индикация за намеренията на Фед относно лихвените проценти ще се види след публикуването на данните за БВП на САЩ и разходите за лично потребление през март в четвъртък и петък.
Междувременно се очаква сраженията в ивицата Газа между Израел и „Хамас“ да се разширят, като някои анализатори прогнозират, че израелските власти може инициират нападение в Рафах. Това от своя страна може да увеличи рисковете от разразяване на по-широк конфликт, който потенциално може да наруши доставките на петрол в Близкия изток. Въпреки това от миналата седмица няма други признаци на повишаващ се пряк конфликт между Израел и Иран – един от основните производители на петрол в света.
„Напрежението между Иран и Израел намаля, но се очаква израелските атаки срещу Газа да се влошат, а рискът от разпространение на конфликти в съседните страни е в основата на цените на петрола“, казва Тошитака Тазава, анализатор във Fujitomi Securities Co Ltd.
Други данни на EIA в сряда показаха, че запасите от суров петрол в САЩ неочаквано са намалели с 6,4 млн. барела до 453,6 млн. барела, спрямо очакванията на икономистите за усвеличение с 825 000 барела.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Цените на петрола поддържат курса заради американските запаси
Цената на петрола промени курса – на фокус остава напрежението в Близкия изток
Цената на петрола промени курса след спада на напрежението между Иран и Израел
Цените на петрола рязко скочиха заради напрежението в Близкия изток
Цените на петрола: Каква посока поеха след отчетения рязък спад?

България е единствената държава в Европейския съюз, която е въвела национален допълнителен данък – т.нар. глобален данък върху големите местни и мултинационални корпорации от 15% – но не е позволила да се използват всички облекчения. Това показва изследване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) с автори Пламен Донев и Стоян Панчев.
След преглед на режимите по въвеждане на глобалния данък от 15%, докладът установява, че България е единствената членка на ЕС, която не е приложила напълно изключението за съществена стопанска дейност и изключението “de minimis”.
Според авторите на доклада този пропуск поставя страната в неизгодна ситуация по отношение привличането на чуждестранни инвестиции и стимулирането на водещите български индустриални групи към международно разрастване.
Още: 130 държави се разбраха за новия световен корпоративен данък
Нивото на данъчно облагане е приоритетен фактор при привличане на значими инвестиции – факт, потвърден с почти пълен консенсус в академичните изследвания и скорошни изказвания на западните браншови партньори. У нас често битува погрешното схващане, че корпоративният данък от 10% е ниска ставка и следователно проблемът е другаде. Макар и пречките пред инвестициите да са с много аспекти, трябва да се има предвид, че 54% от печалбите на големите мултинационални корпоративни групи се облагат с ефективна данъчна ставка, която е по-ниска от 10%. Тоест, дори плоският данък от 10% е по-висок от ефективната ставка, която международният бизнес плаща върху над половината от печалбите си. 
Затова авторите на доклада препоръчват въвеждането на пълния пакет облекчения от глобалния данък от 15% да бъде приоритетна задача за законодателната и изпълнителната власт през 2024 г. Това ще даде нови инструменти и стимули за реализирането на значими инвестиции в България – каквито липсват през последните години, както според икономисти и анализатори от НПО сектора, така и вече според управляващите органи на водещи международни западни търговски камари у нас.
Докладът препоръчва промени в три члена на ЗКПО, които биха въвели пълния пакет облекчения и биха направили България отново равнопоставена и дори с данъчни предимства при привличането на мултинационални инвестиции. Последното е особено важно с оглед на процесите по изтичане на международни инвестиции от Европа към САЩ и Китай, и стагфлацията в ЕС и eврозоната, която може да бъде преодоляна единствено чрез повече инвестиции в производство на стоки и услуги.
Още: Колко време ще отнеме налагането на глобален корпоративен данък?