Зад внушително дървено бюро в София, в комплекс, в който някога е имало статуя на Ленин, човекът, който председателства 20-членната група на финансовите министри от еврозоната, подбира внимателно думите си.
„Твърдо съм убеден, че България ще се присъедини към еврозоната през 2025 г. Въпросът е кога вашата страна ще въведе еврото като своя валута. А не дали“, казва каза Пасхал Донохоу, председател на еврогрупата.
Заобиколен от министър-председателя, вицепремиера и външния министър на страната, присъствието му носи голяма европейска политическа тежест. Месец след това коалиционното правителство се разпадна, а трима министри бяха отстранени от длъжност. Посещението на Донохоу, което цели да подкрепи колебливия стремеж на България да стане 21-ата държава, използваща еврото, се оказа в не особено подходящ момент.
Експертите и политиците, които разговаряха с POLITICO, са убедени, че целевата дата 1 януари 2025 г. няма да бъде спазена – не само заради политическите сътресения в България, но и заради продължаващата инфлация и липсата на обществена подкрепа.
„Намираме се по средата на политическа криза“, заяви българският евродепутат социалист Петър Витанов. Това би направило „невъзможно“ присъединяването на страната към еврозоната до началото на годината. Шестите ѝ национални избори от 2021 г. насам ще се проведат през юни.
„Наистина не знаем какво ще бъде следващото правителство и дали това ще бъде един от приоритетите му“, каза той.

Снимка: iStock
Още преди да падне правителството, страната даваше сигнали, че може да пропусне предвидената дата за влизане. Тогавашният министър-председател Николай Денков заяви през януари целта „не е свещена“. Първоначално България възнамеряваше да се присъедини към общата валута в началото на 2024 г., но миналата година трябваше да отложи тази цел с 1 година, тъй като още не отговаряше на критериите за присъединяване.
Според Чинция Алчиди, старши научен сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст CEPS, „най-рано“ януари 2026 г. би бил по-реалистичен предвид техническите предизвикателства, свързани с преминаването към националната валута.
Няколко политически лидери, включително управителят на централната банка на страната, повдигнаха перспективата за влизане в средата на 2025 г., ако тя не може да влезе на януарска дата – оттук и внимателната формулировка на Донохоу, че очаква членство „през 2025 г.“.
Но длъжностни лица и експерти, ангажирани с техническите аспекти на присъединяването, заявиха пред POLITICO, че присъединяването в средата на годината би било нетипично. Обикновено страните се присъединяват в началото на годината по административни причини.
Българският евродепутат Ева Майдел от дясноцентристката група ЕНП заяви, че е „оптимист за дата на присъединяване през 2025 г.“, като добави, че „може да е на 1 януари, може да е и по-късно“.
Засегнати от нарастващите цени

Снимка: iStock
Присъединяването към еврозоната е типичен за ЕС загадъчен процес, при който страните се оценяват от Европейската централна банка, преди финансовите министри на ЕС, евродепутатите и правителствените ръководители да обсъдят въпроса.
„Критериите за конвергенция“, на които трябва да отговаря дадена страна, за да се класира, включват стабилен обменен курс, постигане на целите по отношение на държавния дефицит и съотношението на държавня дълг и привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на ЕС.
Следващият доклад на ЕЦБ за България, който ще определи дали е готова да се присъедини, се очаква преди лятото.
Инфлацията остава проблем. За да се присъедини, България се нуждае средна инфлация не повече от 1,5 пр.п. над равнището на трите „най-добре представящи се“ страни от ЕС – неясна категория, която създава сива зона за точния размер на необходимата инфлацията. Най-скорошната страна, която се присъедини към ЕС, Хърватия през 2023 г., се възползва от селективен подбор на данни, когато ѝ беше позволено да се присъедини въпреки по-високия процент.

Снимка: iStock
Единственото препятствие пред България е инфлационният критерий“, казва Жолт Дарваш, старши научен сътрудник в базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel. „Тя е в добра бюджетна позиция – ниски публични дългове, бюджетен дефицити под контрол.“
Текущата прогноза на страната за инфлация от 2,9% през 2025 г. „предполага, че България може да се присъедини през 2026 г.“, казва Дарвас. Той добави, че има „известно пространство за маневриране“ по върпса дали същата сива зона, която позволи на Хърватия да се присъедини през 2023 г., може да се използва за съкращаване на срока за присъединяване на България, но добави, че това „трябва да бъде обосновано“.
Теоретично София ще поиска нов конвергентен доклад от ЕЦБ към края на тази година, който ще има достатъчно ниска стойност на инфлация, за да може да се присъедини към средата на 2025 г. Но на практика служителите на ЕС, които ще участват в техническия процес, се питат дали това е осъществимо.
Руска дезинформация

Снимка: iStock
Сред политическата класа на България членството в еврозоната се продава лесно. Но обществеността се оказва по-трудна за убеждаване.
В проучване на Евробарометър от миналата година българите изразяват по-ниска от средната подкрепа за присъединяване и по-висока от средната загриженост за проблеми като неправомерно определяне на цените по време на прехода.
Високопоставени служители на ЕС заявиха пред Politico, че спонсорираната от Русия дезинформация е допринесла за тази непопулярност.
„Още вярвам, че мнозинството от българите биха предпочели да са част от еврозоната“, казва евродепутатът Витанов. „Тук не обвинявам само руската пропаганда. Да, тя съществува. Но като цяло тези, които изостават, са българските политици.“

Снимка: iStock
Освен резултатите от укротяването на инфлацията, България е в сравнително силна позиция за присъединяване към еврозоната, заявиха няколко експерти и официални лица.
Валутата на страната, левът, е обвързана с еврото от 1999 г., а България е в банковия съюз на ЕС от 2020 г. – стъпки, които според евродепутата Ева Мейдел показват „много, много ясен ангажимент“ за присъединяване.
Притесненията относно графика за присъединяване на България не спряха висши служители на ЕС като Донохоу да продължават да удрят по барабана.
Миналия месец страната получи одобрение от държавите от еврозоната, когато техните правителствени ръководители похвалиха напредъка на България.
Но въпреки трайната публична подкрепа на ЕС за целта от януари 2025 г., висши служители признават, че това почти сигурно няма да се случи. Както казва един от тях: „Това е изключено!“.
Източник: Politico
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Управителят на БНБ е скептичен за приемане на еврото от 1 януари
S&P Global Ratings коментира ще влезем ли в еврозоната през 2025 г.
Как ще закръгляваме левовете в евро?

Думата се изписва правилно по следния начин – обожавам. Думата има корен -бож- (от бог, с промяна на звука г в ж).
Примери: 
Обожавам този филм – в него има много смисъл.
Моите приятели обожават разходките из планината.

Украйна е готова да предложи на международните си кредитори план за преструктуриране на задължения за 20 милиарда долара до началото на идния месец. Това са посочили днес пред Ройтерс два източника, запознати със ситуацията.
Украйна се стреми да си осигури споразумение за преразглеждане на дълговете, преди през август да изтече действието на двугодишното замразяване на плащанията, договорено с държателите на украински облигации.
Отправянето на предложение към притежателите на облигации е поставено като отправна точка за официални разговори, включително провеждане на подробни дискусии и обмен на привилегирована информация.
Още: Япония се ангажира с над 10 милиарда долара финансова помощ за Украйна
Според един от източниците правителството в Киев се надява да постигне общи договорености по споразумението най-късно през юни.
От министерството на финансите на Украйна не са отговорили на запитване на Ройтерс за коментар по въпроса.
Украйна желае да има достъп до капиталовите пазари и ще трябва да издаде облигации като част от преструктурирането на дълга си, но също така може да набере ново финансиране чрез продажба на обезпечени и гарантирани облигации.
Международните партньори на Украйна или многостранни кредитори биха могли да осигурят обезпечение за новите облигации, подобно на така наречените брейди облигации, емитирани от латиноамериканските страни в края на 80-те години, които бяха подкрепени чрез държавни облигации на САЩ.
Още: Възстановяването на Украйна струва близо половин трилион долара