„Установено е, че през горещите дни се повишава рискът от сърдечно-съдови заболявания, защото това е един стресор за организма, и в зависимост от това колко са адаптивни нашите регулаторни системи, можем да се справим, или пък не можем да се справим достатъчно добре“, каза за БНР доц. Мария Димитрова, ръководител на Клиниката по нервни болести на болница „Пирогов“.
„Стресорът жега може да предизвика повишаване на кръвното налягане, а то е рисков фактор за инсулти. Друг фактор при екстремно високи температури е дехидратацията. Тя може да доведе до диселектротемия, и оттам нататък се влиза в един порочен кръг, при който изходът може да е съдово нарушение.
Жегите са рисков фактор особено за възрастни пациенти. При тях терморегулацията е вече нарушена, терморегулаторните системи страдат, те не могат да се адаптират към стресора – високи температури, допълни доц. Димитрова.
„Децата и възрастните хора в най-топлите часове на деня трябва да стоят на хладно, вкъщи, като излизането е рано сутрин или следобед, да бъдат с шапка и да носят в себе си течности.
Важно е също пациентите на терапия за хипертония да не я спират и да я спазват. Тази терапия в един момент може може да налага и промяна, като на базата на следенето на кръвното налягане лечението може да се промени, то не е едно и също за цял живот. Проследяване на кръвното при възрастните пациенти и особено при смяна сезоните, съветва специалистът.
„Реанимацията на „Пирогов“ е пълна, така е. Постъпват хора в Клиниката не само заради съдов инцидент в момента, увеличават се случите на пациенти, които търсят помощ с различни пристъпни състояния. Дали заради дехидратация, дали поради прилошаване от топлото време, което не винаги е инсулт, съобщи още доц. Димитрова.
По думите й „Пирогов“ организира училище за пациенти с исхемичен инсулт, защото са отчели трайна тенденция, че хората все още не познават първите симптоми на инсулта. Все още много хора мислят – Ще почакам да ми мине, това е ключово изречение в Спешните кабинети – но инсултът не чака, категорична е доц. Димитрова.
Безплатни консултации, а при необходимост – и прегледи, за пациенти с инсулт и техните близки ще се проведат на 19 юни в болница „Пирогов“ от 12.00 часа. Те ще бъдат съпроводени от обучение, проведено от водещи специалисти в тази специалност, както и среща с кардиолог, кинезитерапевт и психолог. Най-вероятно ще бъде обявена още една дата за прегледи, поясни доц. Димитрова.
„Първите симптоми на инсулта са: световъртеж, промяна на очни движения, изкривяване на лицето, един от важните симптоми, слабост в крайник – ръка или крак, промяна в говора.
Ако тези симптоми се появят, спешно се набира телефон 112 или се тръгва към спешна неврологична структура, където да се отграничи дали става за остър мозъчно-съдов инцидент.
Времето е мозък, казваме, за да се знае, че колкото по-бързо реагираме, спасяваме човек и неговият мозък, защото тогава може да се проведе и специфичното лечение като тромболиза или ендуваскуларно лечение.
Това е златният стандарт, който се провежда и у нас – до 4 часа и половина може да се направи интравенозна тромболиза, до 6 часа може се проведе ендоваскуларно лечение, като тук в „Пирогов“ имаме такъв Център, който очакваме да се дооборудва като един от 10-те Stroke-центрове за страната, с финансовата подкрепа на Плана за възстановяване и устойчивост.
Очаква се в скоро време по световен стандарт да се разшири прозорецът за ендоваскуларно лечение, има и нов медикамент – за интравенозна тромболиза, така че лечението на инсултите претърпя последните години революционна промяна, която да помогне на пациентите да възстановят дефицитите и да имат по-добра прогноза в бъдеще, като все повече са центровете в страната, в които се прилага съвременното лечение. При определени пациенти и при определени условия има проучвания, че ендоваскуларното лечение може да се приложи до 24 часа, съобщи още доц. Димитрова.
„В момента имаме млад пациент, който е спасен чрез ендоваскуларно лечение, но не си е спазвал след това терапията за високо кръвно и сега е пак при нас с втори инсулт, той е пример за небрежност към собственото здраве, а ако хората са изпълнителни, надяваме се, че изходът ще е много добър за тях. Те трябва да се проследяват при кардиолог, да правят рехабилитация след инсулта, да посетят психолог, защото се появяват депресии след острия период, пояси още доц. Димитрова.
Автор: Гергана Хрисчева – Източник : https://bnr.bg/post/102007425
