Агресията в училищна среда е тема, която предизвиква основателни тревоги , но и подлежи на разнородни интерпретации в публичното пространство, включително и от професионални общности, властови институции и синдикални организации. Това, което в чуваме все по-отчетливо да се предлага като решение от страна на последните, е засилване на наказателните подходи като въвеждане на оценка за поведение, опростяване на процедурата за налагане на санкции и пр. Дали обаче засилването на репресивните мерки ще подобри атмосферата в училище е не само силно съмнително. Доказано от практиката в дългосрочен план, но често и непосредствено, то постига точно обратното. Една от алтернативите на авторитарното „справяне“ с проявите на насилие е възстановителният подход при решаването на конфликти. В рубриката „Всичко за образованието“ по темата разговаряме със съдия Владимир Вълков, член на Софийския апелативен съд, член и съучредител на Асоциацията за възстановително правосъдие. Идеята за възстановително правосъдие най-общо предполага среща между двете страни в процеса – насилник и жертва – при което единият осъзнава отговорността си за причиненото, а другият получава възможността сам да отстоява себе си. Това не отменя ролята на закона, но поставя правилата и престъпването им в полето на човешките взаимоотношения и като резултат позволява възстановяване на връзките в обществото. Как възстановителните практики могат да помогнат при решаването на конфликти в училищна среда, където съдия Вълков има наблюдения и практически опит. Преди всичко е важно да се каже, че зад понятия като „агресия“, „насилие“, „тормоз“, „лоша дисциплина“ се крият конфликти. Конфликтът, според съдия Вълков, първо измерва смисъла на границите, правилата. Ако границите са смислени, конфликтът може да доведе до утвърждаването им. Ако са безсмислени – може да предизвика промяната им. „Обичайно, когато усещаме, че нямаме ресурси да се справим с нещо, ние му лепваме табелката „проблем“, бягаме от него или пък очакваме някой да го разреши вместо нас. В момента, в който обаче погледнем конфликта по различен начин, т.е. това е предизвикателство, с което ние имаме възможност да се срещнем и да разберем какво точно го провокира и най-вече овластим самите участници в конфликта да поставят на масата важните за тях неща и тъй нареченият извършител да поеме отговорност за собственото си поведение, а пък „жертвата“ да бъде овластена и своеобразно изравнена, т.е. подкрепена да се срещне с проблема, разговорът се случва.“, казва Вълков. От многобройните си срещи с ученици от началните класове до гимназията той наблюдава, че чувствителността, която е много силно изразена при малките, в течение на годините, прекарани в училище, намалява и гимназистите все повече се осланят на властта, на наложените правила, при решаването на конфликти. Според проучване сред ученици се оказва, че трите думи, които според тях пречат на поемането на отговорност, са „страх“, „наказание“ и „притеснение“. Възстановителният подход премахва тази преграда, отваря възможност за осмисляне на преживяното без страх от наказание и създава предпоставки за ангажиране с поправяне на вредите от погрешна преценка и/или емоционално повлияно поведение, смята съдия Вълков. Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
play
pause
stop
mute
unmute
max volume
Автор: Венета Гаврилова – Източник : https://bnr.bg/post/102133481/konflikti-i-vazstanovitelni-praktiki-v-uchilishte
