Високите цени на газа и несигурността при доставките върнаха на дневен ред въпроса за шистовия газ. В България шистовият газ никак не се ползва с добро име. Той е смятан за нещо страшно и опасно, което ще отрови почвите и водите ни, ще съсипе природата ни и ще съжаляваме, че някога сме опрели до него.
Тези нагласи са подкрепени с безсрочна забрана за проучване и добив на шистов газ. Тя бе наложена от Народното събрание в началото на 2012 г. по време на първото правителство на Бойко Борисов.
Тогава бившият премиер Иван Костов прави интересно и запомнящо се изказване от парламентарната трибуна, в което коментира рисковете, свързани с шистовия газ, доставките на руски газ и нуждата от диверсификация, за да се гарантира енергийната сигурност на страната и икономиката ни.
Изказването на бившия премиер по време на дебатите за шистовия газ на 18 януари 2012 г., припомня журналистът Иво Беров с емоционален пост във Facebook.

По онова време въпросът за шистовия газ е източник на високо напрежение в обществото. Мнозина твърдят, че методът, по който се добива (т.нар. фракинг), е опасен за природата. В много градове природозащитници и обикновени хора се вдигат на протести срещу шистовия газ (за някои има съмнения, че са мотивирани от Русия). Под натиска на улицата тогавашният премиер Борисов и голяма част от народните представители също се обявяват против шистовия газ.
Разум и прагматизъм вместо емоции
Дебатите в парламента са горещи, а Иван Костов се опитва да убеди депутатите да подходят разумно – да поискат експертни становища от различни компетентни институции и едва тогава да решат бъдещето на добива на шистов газ в България. „Защо не трябва да ни е ясно имаме ли индустриални възможности за добив на шистов газ? Не дали да добиваме, а дали изобщо имаме индустриална възможност да добиваме шистов газ сами?“, пита риторично той.
Още тогава е ясно, че е необходима диверсификация, а собственият добив на газ е възможност за намаляване (или дори премахване) на енергийната зависимост от Русия, която внезапно е спряла газа за България през зимата на 2009 г., предизвиквайки криза в икономиката ни. Преди няколко месеца Русия направи абсолютно същото.
„Въпросът за диверсификацията на доставката на газ е въпрос на националната сигурност на страната. Единствената криза, която България реално преживя вследствие на спиране на подаването на природен газ от Русия – видяхме как руския президент завърта крана за доставка на газ, е вследствие на прекратени доставки от Русия. Това е единствената реална криза, която ние сме преживяли и която е причинила съществени щети на страната.“, посочва Костов. Василев: Оставаме без газ и парно, ако преговаряме с Газпром
Цената на страховете

Според Костов въпросът с шистовия газ трябва да се разгледа и в контекста с цената на природния газ, който „Газпром“ тогава ни продава по 420 долара за 1000 куб. м газ, а в страни с местен добив (като САЩ) цената е 4 пъти по-ниска. „В Русия сигурно е още по-ниска, и в другите страни, които добиват природен газ.“, отбелязва той. За сравнение днес газът в Европа струва 2174 евро (2231 долара) за 1000 куб. м и вероятно ще продължи да се покачва заради войната в Украйна и политиката на Кремъл. Руският газ не е евтин, зависимите от него страдат най-много
Костов припомня, че казусът с местния добив на газ пряко засяга конкурентоспособността на българската икономика и сигурността на доставките на ключова енергийна суровина. „Може ли този въпрос да се решава на коляно? Може ли да се решава от днес за утре? Не е ли редно наистина да се вземат становищата на институциите, да се преценят рисковете, тенденциите в развитието на науката и тогава разумно да се вземе решение, което да е в изгода на хората, на българските интереси?! Не в изгода на който и да било друг.“, призовава бившият премиер. Задача с две тръби: Интересът на „Газпром“ или на България?
„Може ли ние, защото ни е страх от този риск, да приемаме иначе с безметежно съгласие риска да ни се диктуват условията, да бъде омаломощавана конкурентоспособността на българската икономиката и да бъдем държани за гушата за доставка на природен газ?! Ето, в момента пак няма договор за доставка на природен газ между България и Русия. Отново няма договор!“, възмущава се Костов. Русия ще ни пусне газа, ако изпълним нейните условия
Той призовава депутатите да бъдат благоразумни, да мислят логически, да не се поддават на страхове, да преценят рисковете и да изберат по-малкия риск. „За мен по-малкият риск е България да знае има ли възможност да добива собствен газ на своята територия, което е много важно за националната сигурност. Или не трябва да знае, както искат сигурно тези, които са монополизирали доставките на природен газ в нашата страна“, завършва изказването си Иван Костов. Уви, депутатите не се вслушват в съветите му и забраната за проучване и добив на шистов газ у нас е приета с огромно мнозинство. Тайна кампания на Кремъл срещу шистовия газ?
Повече от 10 години след произнасянето му това изказване звучи плашещо актуално. България отново е на кръстопът. Газът от Русия пак е спрян, договорът за доставка изтича, а продължаването му е крайно несигурно (т.е. все едно го няма). Заместването на руския газ е все така трудно и скъпо, а се задава нова тежка зима. Индустрията се страхува за доставките и цените, а домакинствата не знаят дали ще имат парно през зимата и колко ще им струва. А какво мислят хората? Те отново са тежко разделени „за“ или „против“ руския газ. Газова криза: Няма газ за зимата, положението е критично
Ето цялото изказване на Иван Костов:

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Енергиен експерт разказва: Имаме залежи от шистов газ, които ни решават проблема с „Газпром“
Хиновски: У нас има огромни залежи на шистов газ, мораториумът да падне
Икономист: Трябва да започнем да мислим за добив на шистов газ
Колко е зависима България от доставките на руски природен газ?
Европа е заплашена да остане без газ в разгара на зимата
Путин: Газът може да намалее още, вината е на Европа
Русия готви пълно спиране на газа за Европа
Трайков: Нужни са сериозни проучвания, за да се види може ли да добиваме газ
Европа трябва да е готова за икономическа война срещу Путин