Цените за енергия в Германия растат главоломно. Ако държавата не се намеси, много пекари ще фалират и цената на хляба ще достигне космически цени, опасяват се от бранша, пише Deutsche Welle.
Тобиас Плац е хлебар четвърто поколение. Малката пекарна в едно селце близо до Щутгарт се стопанисва от семейството му още от 1890 г. След извършения миналата година ремонт клиентите вече могат през стъклена стена да виждат как в производствения цех се месят и пекат хлябът, тортите и сладкишите на семейното предприятие.
Тревогите за Плац обаче нарастват, а той се пита дали въобще вече е рентабилно да продължава работа. В края на август е получил писмо, в което доставчикът на газ го информира, че цената се вдига от 10 на 35 цента за киловатчас. Цените на газ, нафта и ток в Германия експлодират. Защо?
Подобна е картината в пекарните в цяла Германия. Много от тях не знаят как ще издържат на това поскъпване. Екехард Фатер, който притежава голяма пекарна с 35 филиали в провинция Долна Саксония и осигурява работа на 430 души, ще трябва да плаща за газ повече от 75 000 евро на месец. Досега разходите му за газ са възлизали на 5800 евро месечно. Заедно с близо 1000 представители на бранша той излезе на протест в Хановер. От няколко дни много пекарни продават на тъмно, за да привлекат внимание към проблема. Заплашена ли е Европа от хлебни бунтове?
Десет евро за хляб: Възможно ли е?

Как собствениците на пекарните да компенсират нарастващите разходи? Да вдигнат цените на продукцията, например като повишат цената на хлебчето на 5 евро, а на хляба – на 10 евро? Хлебарите са убедени, че клиентите няма да приемат подобно увеличение. Затова от браншовия съюз на пекарите в Германия настояват за помощ от държавата.
Приетите дотук три пакета с облекчения и помощи са насочени основно към частните домакинства и почти не засягат фирмите. С мерките на стойност 95 милиарда евро германското правителство цели да компенсира донякъде гражданите заради експлодиралите цени на енергоносителите. Изглежда на управляващите им трябва повече време да осъзнаят, че и икономиката не може да се справи сама в кризата. Как Германия помага на хората срещу високите цени?
Според актуално проучване на Федералния съюз на германската индустрия 1/3 от промишлените предприятия смятат, че оцеляването им е под въпрос. Примерите са много: производителят на тоалетна хартия Hakle обяви фалит, като аргументира своята неплатежоспособност с невъзможността да покрие разходите с цените на продукцията. Стоманодобивният концерн Arcelor Mittal пък спря производството в два филиала, а работниците минаха на съкратено работно време и сега получават пари от държавното осигуряване.
Германия е изправена пред рецесия

Ако едно предприятие преустанови производство, това често се отразява на други икономически отрасли и на потребителите.
Икономистите и бизнесът смятат, че Германия върви към рецесия – сходна с тази по време на пандемията. Неотдавна министърът на икономиката Роберт Хабек обеща финансова подкрепа от държавата, но призна, че все още няма конкретно решение на правителството – нито като срокове, нито като обем на въпросната финансова помощ. Обещанието е такава програма да има до няколко седмици, а мерките в нея да действат със задна дата – от началото на септември. Най-голямата европейска икономика е на ръба на рецесия
Тази финансова помощ за бизнеса обаче ще бъде временна мярка, докато усилията на Германия и в Европа за намаляване на цените на тока и газа не започнат да дават резултати, обяви Хабек. Достатъчно ли обаче ще е това? Дълбока рецесия грози Германия при пълно спиране на руския газ
Професор Щефен Мюлер от Института за икономически изследвания „Лайбниц“ в Хале предупреждава, че повишаването на цените на енергията, но също и на лихвите по кредитите, не е временно явление, а ще се запази в средносрочен и дългосрочен план.

Deutsche Bank is now forecasting that Germany’s economic growth will be -3.5% in 2023, i.e. that there will be a substantial 🇩🇪recession; and the €zone economy will also be mired in recession. pic.twitter.com/G7q3TY3rDT
— Philipp Heimberger (@heimbergecon) September 22, 2022

„Тези временни програми, които могат да предотварят само определен кризисен период, преди всичко отлагат проблемите с няколко месеца напред за сметка на данъкоплатците“, пише Мюлер в отговор на въпрос на DW. „Мерките, които временно намаляват цените на енергията, също не са разумни, тъй като потискат стимулите за пестене на енергия. Точно това не можем да си позволим.“
Кризата ускорява структурните промени
По-разумно в случая е да се отпускат нисколихвени заеми, смята професорът. Такива заеми могат да бъдат обвързани с изискването за преминаване към производствени цикли, които пестят енергия. „Главният аргумент в случая е това, че и след тази зима цените на енергията няма да се върнат до нивата си от последните години. Следователно се случва структурна промяна“, допълва Мюлер.
Задача на бизнеса е да се напасне към условията. Но при една „силно ускорена от кризата структурна промяна към зелена промишленост“ държавата би могла да помогне и да подкрепи компаниите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
С колко поевтиня хлябът през последните два месеца?
Ще се промени ли цената на хляба с 0% ДДС?
Режим на водата: В Германия остават без топла вода заради високите цени
Германия сваля данъци в битката с инфлацията: кой печели най-много?
Кризата с разходите за живот дойде и в Източна Европа
Германия въвежда временен данък за потребителите на природен газ