Европейската централна банка (ЕЦБ) ясно демонстрира, че е сериозна в намеренията си да се справи с инфлацията в Европа. В четвъртък (27 октомври) финансовата институция, начело с Кристин Лагард, очаквано одобри второ поредно лихвено увеличение от 75 базисни пункта, след като през септември предприе този ход за пръв път в историята си (без да се взима предвид техническата корекция в седмиците малко след началото на паричния съюз). ЕЦБ вдигна рекордно лихвите, без да се плаши от рецесия
Подобни действия очакваха икономисти и анализатори, като се има предвид, че в последните седмици представители на ведомството апелираха за по-агресивни ходове.
Причината за увеличението е ясна – инфлацията, която е близо до достигане на двуцифрено равнище. През септември потребителските цени са нараснали с 9,9% на годишна база, сочат данните на европейската статистическа служба Eurostat. Предварителните изчисления дадоха резултат от 10%, като низходящата ревизия спаси ЕЦБ от критики за забавена реакция към макроикономическата среда на растящи цени, лихви и несигурност.
С този ход трите основни лихвени процента на ЕЦБ нарастват на ниво от 2%, 2,25% и 1,5%, считано от 2 ноември 2022 г. Депозитната лихва от 1,5% е най-високата от 2009 г. насам, пише Reuters.
„Инфлацията остава твърде висока и ще се задържи продължително време над целевото равнище. Решенията на Управителния съвет за бъдещата траектория на лихвените проценти ще се основават на развитието на перспективите за инфлацията и икономиката, като решенията ще се вземат от заседание на заседание“, предупреждават от банката.
Според Брайън Мартин от ANZ, цитиран от Reuters, инфлацията е твърде висока и е необходимо рязко покачване на лихвите. Той заяви обаче, че е необходимо ЕЦБ да следи и спредовете при облигациите и предположи, че увеличение над 75 б.п. e малко вероятно.
Вниманието на инвеститорите след заседанието обаче няма да е фокусирано само върху пътя на лихвите, а и върху евентуалното парично затягане на ЕЦБ.
Количественото затягане е процесът на продажба на държавни ценни книжа (ДЦК) от дадена централна банка. Целта е чрез продажбите доходността на ДКЦ да нарасне, а увеличат ли лихвите, това ще охлади тегленето на заеми и ще свие икономическата активност. Крайният резултат, към който се стреми и ЕЦБ, е забавянето на инфлацията. Ще успее ли ЕЦБ да успокои пазарите, ако вдигне рекордно основната лихва?
Според Bloomberg Economics количественото затягане, или свиването на баланса на финансовата институция, който е в размер на около 9 трлн. евро, може да започне през март 2023 г.
„Просто не виждам необходимостта да имаме толкова голям баланс. Освен това, ако затягаме паричната си политика, то е нужно всички инструменти да сочат в тази посока“, заяви управителят на Латвийската централна банка и член на ЕЦБ Мартинс Казакс.
По-рано през октомври ръководителят на Френската централна банка Франсоа Вилероа дьо Гало заяви, че инструментите трябва да се използват подредено – първо са лихвените повишения, с бързо увеличение до неутралното равнище и след това е възможен по-гъвкав темп. На второ място и на по-късен етап той постави нормализирането на баланса. Предстои ново голямо вдигане на лихвите в Европа
ЕЦБ реши и да промени реда и условията по третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III). „В най-тежкия етап на пандемията този инструмент изигра ключова роля за неутрализиране на низходящите рискове за ценовата стабилност. Сега е нужно да бъде променен така, че да съответства на цялостния процес на нормализиране на паричната политика“, уточняват от ЕЦБ. Затова ще бъдат коригирани приложимите към TLTRO III лихвени проценти от 23 ноември 2022 г., а на банките ще бъдат дадени допълнителни дати за доброволно предсрочно изплащане.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ рязко вдигна лихвите, за да се бори с неудържимата инфлация
Инфлацията и в ЕС, и в еврозоната покори нов рекорд
Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
Европейските банки са изправени пред тежко изпитание