Общоприето е схващането, че скандинавските държави имат много висок стандарт на живот, а хората там се чувстват материално осигурени и спокойни. Изключение не прави и Дания. Кое обаче я прави различна? Дания е единствената страна членка на Европейския съюз, която има клауза в договора си, позволяваща ѝ да не приема еврото.
Скандинавската страна заема едни от челните места в световен мащаб по БВП на глава от населението (65 000 долара), наброяващо около 6 млн. души, което сред главните фактори за качеството на живот. Следователно е пределно ясно, че Дания преизпълнява критериите за членство в еврозоната. Защо тогава страната е единственото изключение от обичайното изискване за приемане на еврото? Датчаните удариха рекорд по богатство

Референдуми
В новата история на Дания са проведени два референдума, които очертават отказа на страната за членство в еврозоната.
Първият от тях е проведен на 2 юни 1992 г., като той е с по-общ характер и се свързва с ратифицирането на договора от Маастрихт. Този договор поставя основите на ЕС такъв, какъвто е известен и до днес, затова и в рамките на референдума влизат и други въпроси освен паричния съюз. Договорът обаче е отхвърлен с минимална преднина на датчаните гласували „Против“, или 50,7% от участвалите в референдума, докато 49,3% са били „За“ ратифицирането му.
Резултатите от първото допитване очаквано повлияват и на по-нататъшните преговори и водят до т.нар. „датски изключения“, а сред тях е именно отказът на Копенхаген да приеме еврото.
През 2000 г. датчаните отново провеждат референдум, в който вече гласуват конкретно дали страната да стане част от еврозоната. Резултатите не са по-различни – 53,2% от избирателите смятат, че страната им трябва да запази националната си валута.

Защо датчаните останаха верни на кроната?
Причината датчаните да запазят кроната е тяхното убеждение, че с въвеждането на еврото държавата им рискува националната си независимост по отношение на паричната политика. Тази независимост е спорна, тъй като макар и извън еврозоната, Дания само теоретично може да определя собствената си парична политика.
Датската крона е с фиксиран курс към германската марка от 1982 г. След като марката е заменена от еврото, Датската централна банка се присъединява към Европейския валутен механизъм (ERM II) или т.нар. чакалня на еврозоната. Тази система обвързва Дания с политиката на еврото, но без да ѝ позволява какъвто и да било контрол върху вземането на решения за тази политика.
Тъй като страната е част от чакалнята на еврозоната, Датската централна банка е принудена да следва строги политики за поддържане на обменния курс на датската крона към еврото. Паричните политики, които Дания прилага, до голяма степен се диктуват от еврозоната.
Подобно на българския лев, датската валута е с фиксиран курс към еврото. 1 евро се равнява на 7,460 датски крони, а всяко отклонение с под или над 2,25% води до намеса на Датската централна банка.
Според договора за присъединяване към ЕС, всички държави са длъжни да приемат еврото. Европейският съюз приема Дания, но без да изисква от нея да въведе общата валута. Поради тази причина Дания продължава да стои в „чакалнята“ на еврото, като нито смята да излиза от нея, нито възнамерява да приема общата валута.

Възможен ли е нов референдум за влизане в еврозоната?
След напускането на Великобритания на ЕС, Дания остава единствената държава, която не планира да приема еврото. Скандинавската страна официално е освободена от присъединяване към еврозоната, а ако реши да предприеме подобна стъпка, ще трябва да проведе нов референдум.
Според датската конституция властите трябва да решават на референдум всяка промяна, засягаща датския суверенитет. Единственият вариант да се избегне допитване до гражданите е, ако 5/6, или 150 от депутатите в датския парламент подкрепят предложената промяна.
В началото на юни тази година датският премиер Мете Фредериксен коментира, че Дания няма намерение да провежда ново гласуване за присъединяване към еврозоната, дори след като страната с огромно мнозинство реши да се откаже от участието си в пакта за отбрана на ЕС. Фредриксен категорично заяви, че няма да има следващи допитвания за останалите изключения на Дания от ЕС.
В Дания от години има разногласия за това трябва ли да приеме еврото, или не. Общественото мнение е винаги е било силно противоречиво, като е варирало в различните моменти от подкрепящо приемането до противопоставяне на общата валута.
Макар еврото да беше отхвърлено на втория референдум през 2000 г., в продължение на няколко години привържениците му в страната имаха превес над противниците. Това обаче бързо се промени с началото на дълговата криза в еврозоната през 2010 г. От тогава преобладаващата част от датското население е твърдо против общата европейска валута.

Критиците на еврото
Противниците на общата валута в Дания смятат, че няма да има особена полза от приемането на еврото и е много важно страната да запази независимостта си чрез запазване на датската крона.
Докато стои в „чакалнята“ на еврото, Дания може да се възползва до голяма степен от икономическата стабилност, предлагана от валутния блок. Това позволява на страната да действа като част от еврозоната, без действително да е приела еврото.
Същевременно скандинавската държава запазва известна автономия и при кризисна ситуация може временно да изостави системата ERM II и да има независими парични политики, които да ѝ помогнат да се справи с икономическите проблеми.
Ако обаче Дания приеме еврото, в подобни трудни моменти ще бъде принудена изцяло да следва политиките на еврозоната, които може да не са в неин интерес и би могла да се справи по-добре сама.

Противниците на еврото дават за пример съседна Швеция, която не е приела еврото и има свободно плаваща валута, но следва паричната политика на еврозоната. По време на финансовата криза от 2008 г. властите в Стокхолм приложиха независима парична политика, което им позволи да се справят с тежката ситуация далеч по-ефективно, отколкото ако Швеция беше приела еврото.
Скептиците са убедени, че дори да влезе в еврозоната, влиянието на Дания при определянето на паричната политика би било минимално, предвид размера на цялата еврозоната. Смята се, че чрез неофициални канали датските власти и в момента имат лостове, с които да влияят на политиката на валутния съюз.
Основните мотиви и опасения на датчаните да запазят кроната тогава и сега не са по-различни от тези на част от българите. Част от Европейския валутен механизъм, т.нар. „чакалня за еврозоната“, са още България и Хърватска. Загреб официално ще приеме еврото от 1 януари 2023 г., а София се стреми да покрие изискванията и да се присъедини към еврозоната през 2024 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Влизането на България в еврозоната се отлага с най-малко 2 години
Походът на България към еврото все повече тревожи Европа

Политическата криза в България е спирачка за приемането на еврото
Германия плаща в лева, ако еврото се обезцени още?
Приемането на еврото ще ни донесе европейски заплати