Сърбия планира да си върне мажоритарния контрол върху NIS, основната си петролна компания, от руската „Газпромнефт“, тъй като бърза да се защити от въздействието на санкциите върху Москва, заяви сръбският президент Александър Вучич.
Сръбските власти подготвят и половин дузина други проекти за диверсификация на енергийните източници на страната, включително по-тясно сътрудничество с Унгария, с цел да намалят зависимостта си от Русия. „Лудост е, че не помислихме да се свържем помежду си и да изградим тази инфраструктурна мрежа преди. Нямахме навика да водим войни в Европа, но сега е различно. Почти всичко се промени. Затова бързаме“, коментира Вучич. Колко петрол внася ЕС от Русия и кои страни са най-зависими?
Придобиването от Москва на сръбските оператори на газови хранилища и петролни рафинерии и неуспехът на Белград да осигури дългосрочни алтернативни доставки застраши страната без излаз на море, тъй като ЕС се обърна срещу руската енергия след войната в Украйна. През последните години Сърбия внесе целия си газ и почти половината от петрола си от Русия.
С влизането в сила на западните санкции от 5 декември на Хърватия ще бъде забранено да транспортира руски петрол до Сърбия. И ако Брюксел отмени изключението от забраната за руска собственост, главната петролна компания на Белград NIS няма да има право да работи с юридически лица от ЕС. Това ще спре дейността ѝ, тъй като тя получава целия си петрол през хърватския тръбопровод Adria. Вучич: Сърбия остава без руски петрол, само България ще има ток през зимата

По информация от трима запознати източника няколко групи, включително сръбското правителство и унгарската енергийна компания MOL, са обмисляли купуването на контролния пакет от мажоритарния собственик „Газпромнефт“, въпреки че преговорите за продажба са на пауза. MOL отказва да коментира.
Засега NIS може да работи нормално, тъй като рафинериите ѝ са преоборудвани да обработват петрол от Ирак и други страни и заради освобождаването на Белград от западните санкции срещу руски компании. Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?
Но според Вучич Сърбия, като кандидат за членство в ЕС, трябва да обмисли „всички възможности“, включително да поеме управлението на NIS и да намери алтернативни доставки. „Ако има други санкции срещу предприятия, притежавани от Русия, това ще бъде огромен проблем за нас. Така или иначе ще трябва да действаме. Трябва да осигурим достатъчно петрол и газ за нашите хора. Ако никой не иска да работи с NIS, тогава ще действаме, но засега не е така“, посочи Вучич пред Financial Times.
Според анализатори Вучич действа внимателно, защото цели да избегне конфронтация, докато страната му разчита на внос на газ от Русия, традиционен съюзник на Сърбия. По думите на Вук Вуксанович, изследовател в Белградския център за политика на сигурност, само драстични условия като спиране на руския газ или разширени европейски санкции биха предизвикали враждебно поглъщане на NIS. След разговор Вучич-Путин: Сърбия си уреди евтин руски газ за още 3 години

Миналия месец Вучич сформира ново правителство след спечелване на изборите през април и планира да харчи близо 2 млрд. евро годишно, за да модернизира енергийната инфраструктура, в това число нови нефтени и газови връзки към България, Румъния, Северна Македония и вероятно Черна гора.
Вучич разговаря през октомври с унгарския премиер Виктор Орбан за укрепване на енергийните връзки, както и за петролопровод, който да свърже Сърбия с унгарската мрежа, и партньорство в електроенергетиката. Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Сърбия иска да вземе 10-15% дял в унгарската атомна електроцентрала „Пакш“, където се строят 2 нови реактора. Руската държавна „Росатом“ доставя гориво на „Пакш“ и строи новите си реактори, но не е обект на западни санкции.
Планът може да даде на Сърбия достъп до 600 MW мощности за производство на електроенергия от „Пакш“, въпреки че Вучич заяви, че още няма окончателно решение. В замяна Унгария ще получи подобен дял в сръбската национална енергийна компания, чиито водноелектрически централи осигуряват около 25% от енергията на Сърбия.
„Имаме пълно доверие в Унгария като държава и за този енергиен съюз“, категоричен е Вучич.

По думите Александър Макура, енергиен експерт в RES Foundation в Белград, неефективната икономика на Сърбия я застрашава от прекъсване на енергийните потоци. „Сърбия се нуждае от 3 пъти повече енергия, за да произведе същия БВП като средния за ЕС“, посочва Макура. Глас от Сърбия: Европа и България се прострелват в крака, отказвайки се от руски газ
Вучич заяви, че газопроводът до България ще заработи преди следващия отоплителен сезон, като ще добави капацитет за внос на 1,8 млрд. куб. метра газ годишно, около 50% от годишното потребление на страната. Белград също преговаря с Азербайджан за доставки на газ от 2023 г.
„С друг тръбопровод до Северна Македония можем да се свържем с Трансадриатическите и Трансанадолските тръбопроводи, които транспортират газ от Азербайджан, както и с терминали за втечнен газ в Гърция. Всичко това е част от нашата диверсификация“, коментира още сръбският президент.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС има нов план за руското петролно ембарго, България получава отсрочка
Русия удължи с 6 месеца преференциалната цена на газа за Сърбия
Русия изненада Сърбия с 3 пъти по-скъп газ