Ролята на газохранилищата през зимния сезон ще бъде ключова – малко са държавите, които могат да покрият потреблението си при спрени газови доставки само с помощта на запасите си, но те им помагат да балансират пиковете в търсенето при рязка промяна на температурата например. При нормален отоплителен сезон и нормална зима газохранилищата осигуряват към 25-30% от зимното потребление. Освен това съхраненият газ балансира и цената, защото се нагнетява през лятото, когато потреблението е малко, а цените – ниски. Европа има прекалено много газ. Идва ли краят на проблемите?
Енергийната криза обаче разби традициите – цената на газа през лятото остана висока заради геополитическото напрежение. Въпреки това държавите нагнетяваха газ, тъй като в тази ситуация ключово е да се осигури газ, независимо на какви цени. Още повече, че лятото започна с едни от най-ниските нива газ, останали в газохранилищата за последните 10 години. В крайна сметка пазарите се успокоиха през септември, когато стана ясно, че газовите хранилищата в Европа са напът да изпълнят целите за зимния период, пише Investor.bg.

Още в края на пролетта ЕС разбра, че Русия ще използва природния газ за натиск, след като бяха спрени доставките за България и Полша, а периодично и без обяснение и намалявани потоците за други европейски държави. Затова през юни ЕК препоръча на всички страни от общността да напълнят газохранилищата си до поне 80% от капацитета им до 1 ноември. Такова изискване има дори и за държавите без собствени газохранилища – те трябва да намерят начин да съхранят до 15% от годишното си потребление, включително и в други държави от общността. ЕС има план как да напълни газохранилищата за следващата зима
Резултатът – страните от ЕС посрещат зимата с газохранилища пълни до 95% от капацитета си, което надхвърля препоръките на Брюксел и общността е малко по-спокойна за идващите месеци. В Европа само две страни са с по-малко газови запаси от нас
Ролята на газохранилищата обаче ще става все по-ключова при промяната на енергийната карта на Европа. Доскоро страните от общността разчитаха главно на тръбен газ за покриване на потреблението и на редки доставки на втечнен газ – за баланс. Днес обаче ситуацията е друга. По данни на ЕК делът на руския тръбен газ в общия внос намалява от 45% през 2021 г. до едва 14% към края на септември 2022 г. Ограниченият тръбен газ се компенсира от втечнен газ, а доставките на танкерите са по-трудни за балансиране при неочаквани промени в потреблението. Европа е заплашена от остър недостиг на газ догодина. Какво може да се направи?

„Чирен“: застраховка за енергийната сигурност на Балканите
България е една от трите страни на Балканите, които имат собствено газохранилище, като другите две са Румъния и Сърбия. Доскоро съоръжението край врачанското село Чирен беше свързвано с работата на новата газова връзка с Гърция IGB и терминала за втечнен газ край Александруполис. На фона на енергийната криза обаче то може да бъде не само буфер и гарант за енергийната сигурност на страната, но и за целия регион.
Гърция няма свои газохранилища и може да разчита само на съоръженията на терминалите за втечнен газ, или към 140 млн. куб. метра, а годишното потребление на страната надхвърля 3 млрд. куб. метра годишно. Затова страната търси как да съхрани газ, дори и само за да изпълни европейските директиви. Според гръцките медии са водени разговори с италиански фирми за съхранение на газ, чрез прихващане от Трансадриатическия газопровод (TAP), когато се наложи. Гърция внася рекордни количества втечнен газ, 1/3 от него е за България
Според публикация в гръцкия вестник Kathimerini в началото на ноември Атина е близо до подписване на меморандум за използване на капацитет в „Чирен“, а в замяна България ще получи отстъпки при ползването на терминала за втечнен газ в Ревитуса. Гърция може да съхранява своя природен газ в Чирен
Проблем за реализацията на тези планове може да се окаже бавеното с години разширение на „Чирен“. Проучванията за проекта се извършваха още преди над 10 години. Капацитетът на газохранилището сега е 550 млн. куб. метра, но има проект за неговото удвояване до 1 млрд. куб. метра, както и увеличаването на добива до 10 млн. куб. метра на ден (днес около 4 млн. куб. метра), а на нагнетяване – до 8 млн. куб. метра на ден (спрямо 3,2 млн. куб. метра днес). Стойността на проекта е 307 млн. евро, от които 78 млн. евро са безвъзмездна помощ по Механизма „Свързана Европа“. Разширяват газохранилището в Чирен с над 500 млн. лева

Освен това България има и планове за газохранилище в почти изчерпаното находище „Галата“ в Черно море, оперирано от Petroceltic. Те обаче са в съвсем начален етап, а ако се съди по „Чирен“, разработката може да отнеме време. Дори и след обявяването му за проект от общностно значение и беше осигурено финансиране за изграждането му, разширяването му буксува.
Газохранилищата в Европа са с капацитет от около 100 млрд. куб. метра природен газ, които осигуряват близо 1/4 от потреблението. Но значението на тези съоръжения тепърва ще се увеличава заради новата обстановка на газовия пазар. Изчакването не е в наша полза – най-малкото Украйна има капацитет на своите газохранилища от над 33 млрд. куб. метра, а за зимата на страната са нужни средно около 20 млрд. куб. метра.
Киев коментира, че може да предложи тези съоръжения в помощ на европейските държави. Но никой не приема такава оферта сериозно във време, когато страната е във война. Такъв сценарий обаче не е изключен, когато военните действия приключат, а Украйна е със статут на кандидат за член на ЕС и с амбиции да стане част от общността възможно най-скоро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ледников период заплашва Европа тази зима без руския газ
Десетки кораби с газ за Европа са на опашка в морето
Европа ще преживее идващата зима. Проблемите ще дойдат след това
Зимата на нашето недоволство: Какво ще стане със запасите на газ догодина?
Битка за втечнен газ: България успя да запази слотове за доставка в Гърция
Европа с рекордни запаси на газ, в България са двойно по-ниски