Свръхпечалбите на енергийните компании ще се облагат с 33%. Това реши на второ четене бюджетната комисия към парламента. Така се въвежда т. нар. „солидарна вноска“ от дружествата, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, начело с „Лукойл Нефтохим“. Това е временна мярка, въведена след европейска директива от 6 октомври 2022 г. „относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията“. Заради високите цени: България налага данък върху свръхпечалбата на „Лукойл Нефтохим“
Този регламент определя и начина за изчисляване на свръхпечалбата – печалбата през 2022 г. и/или 2023 г., която надхвърля с над 20% средните облагаеми печалби през четирите данъчни години – от 2018 г. до 2021 г.
Целта е да се помогне на най-уязвимите групи, засегнати от високите цени на горивата. При внасянето на законопроекта Министерство на финансите подчерта, че очаква 76 млн. лв. приходи от облагането на свръхпечалбите в енергетиката.
За да влезе в сила, остава само мярката трябва да бъде приета и в пленарната зала. Тези сметки обаче бяха преди „Лукойл“ да обяви, че премества цялата си икономическа дейност у нас, както и печалбата и плащането на данъци. Припомняме, че служебният кабинет обяви, че за 2022 г. очаква бургаската рафинерия да внесе в бюджета 100 млн. лв. от печалба, а догодина 700 млн. лв., стига дружеството да може да продължи да изнася продукцията си. „Лукойл“ прехвърля изцяло бизнеса си у нас

Предвижда се МС да одобрява допълнителни разходи и трансфери, включително и за 2022 г., за сметка на постъпленията от временната солидарна вноска в това число и от авансовите вноски по нея за покриване на разходи по приети програми за подпомагане. „Лукойл“ сменя бизнес модела, ще плаща данъци
Частните производители на ток засега се измъкват
В комисията не успя да се събере достатъчна подкрепа за идеята за изземване на свръхпечалбата на частните производители на електроенергия. Предложението беше на Петър Чобанов от ДПС, който е председател на бюджетна комисия.
Парламентът вече одобри компенсациите за небитовите потребители на ток да продължат да бъдат изплащани и през 2023 г. при това в по-големи размери. Депутатите гласуваха фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да покрива всички разходи над 200 лв. на мегаватчас при сегашни 250 лв. За целта се предвиждаше фондът да се пълни не само с вноски от държавните енергийни дружества, но и от частните производители и търговци на ток, пише „Сега“. Предложението за подпомагането на гражданите е то да става по доходен критерий, определен с постановление на Министерския съвет. 400 лева еднократна помощ за отопление, но не за всички
Според „Продължаваме промяната“ предложените от Чобанов критерии са с много високи тавани на приходите, така че да не бъдат взети никакви пари от частните топлоцентрали. Румен Гечев от БСП пък се възпротиви защо се предлага внасяне на отчисления от печалбата само за централите, които работят с лигнитни въглища, а не са предвидени другите ТЕЦ-ове.
Делян Добрев от ГЕРБ посочи, че не е работа на народните представители да определят какви вноски да превеждат дружествата във фонд Сигурност на електроенергийната система, за да се финансират компенсациите на небитовите потребители, а това е задача на Министерството на енергетиката и правителството. „Оказа се обаче, че решение на МС за събиране на допълнителни вноски може да бъде атакувано в съда. Затова трябва да мине със закон от Народното събрание“, обясни Добрев.
В крайна сметка тестовете за облагане на свръхпечалбата на частните производители и търговци на ток не получи достатъчна подкрепа в бюджетна комисия. Въпреки това тези разпоредби ще бъдат предложени за второ гласуване в пленарна зала.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За пръв път от 15 години: „Лукойл“ плаща данък печалба
Колко ще плащаме за гориво след преместването на „Лукойл“ у нас?
Подготвят по-голяма отстъпка за горивата, кой ще може да я ползва
Кабинетът преговаря с „Лукойл“ за по-ниски цени на горивата