Във време на гонението срещу християните при Диоклетиан и Максимиан започнали смутове в Армения и Кападокия. Царете изпратили там двама сановници – Лисий и Агриколай със задачата да съдят християните колкото се може по-строго, защото тогава всички граждански смутове били приписвани на християните. Започнало страшно гонение; безбройно много християни били убити за вярата. Но гонението възбуждало в тях голяма ревност. Те сами се откривали, предавали се на мъчителите и смятали смъртта в името Христово най-голямо щастие.
Св. Презвитер Авксентий заедно с много християни в гр. Саталион били заловени, докарани и затворени в тъмница, за да бъдат съдени. В деня, определен за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници – Евстратий, дошъл в тъмницата и заявил на затворниците:
– Моля ви за Бога, помолете се за мене, защото аз искам сега да бъда участник във вашия подвиг!
Всички, като застанали на колене, заедно се помолили и се отправили на съд при Лисий. Заповядано било разследваните християни да пристъпят един след друг. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, започнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания. Евстратий с радост изтърпял най-ужасните мъчения, прославяйки Бога.
Разгневеният съдия заповядал още повече да го мъчат, но Господ запазил Своя служител. След ужасните изтезания той бил здрав и невредим. Виждайки това, много започнали да славят християнския Бог. А един от другарите на Евстратий – Евгений, извикал гръмогласно:
– Лисие, и аз съм християнин, и проклинам твоите лъжливи богове!
Лисий заповядал да хванат Евгений и с Евстратий да го отведат в тъмницата.

На другия ден на Лисий престоял далечен път в гр. Никопол. Той заповядал след него да водят и затворниците и те дошли по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Гражданите излезли от къщите си да видят Евстратий, когото много и уважавали, но не смеели да го приближат, понеже се боели от гнева на началника. Но един човек на име Мардарий показал голяма ревност към вярата. Той бил небогат човек, строял си нова къща и я покривал. Когато видял затворниците и Евстратий бързо слязъл от покрива и казал на жена си:
– Виждаш ли тоя знатен мъж? Той не е пожалил ни сан, ни своето богатство, а оставил всичко и станал жертва Богу. Блажен си ти, Евстратие! И в тоя живот бе ти славен, и в бъдещия ще се удостоиш с неизказана радост.
– Що ти пречи и на тебе да тръгнеш по същия път? – заявила жената на Мардарий, християнка.
Същата мисъл била на ума и на Мардарий. Облякъл набързо, застанал на колене извикал:
– Владико, Боже Отче Вседържителю, Господи Иисусе Христе и Светий Душе, едно Божество и една Сила, помилуй мене грешния и опази моята вдовица и моите сираци! А аз, Владико, с голяма радост и усърдие идвам при Тебе!
След това целунал децата и жената, помолил съпругата си да не скърби за него, простил се с приятелите си и се присъединил към затворниците християни, като викал: „И аз съм християнин!“. Отвели всички затворници в градската тъмница, а с тях и Мардарий, като съобщили за него на Лисий. Лисий се разгневил и осъдил на смърт първо презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а после Мардарий и Евгений. Мардарий на всички въпроси отговарял само: „Аз съм християнин!“. Бил обесен с главата надолу и опалван с огън. По време на това изтезание повтарял само: „Господи, благодаря Ти, че ме удостои с тия блага. Приеми душата ми в мир!“. Евгений също бил жестоко убит.

Постоянно обаче се появявали нови изповедници на Името Христово. След убиването на християните Лисий отишъл да направи преглед на войските в града. Между тях той забелязал войник, на име Орест, който го поразил със своята красота, стройност и ловкост във военните упражнения. Извикал го отпред и му заповядал да хвърля с копието в цел. Войникът взел копието, но докато се готвел да хвърля, при движението му паднал кръстът, който висял на гърдите му.
– Какво е това? – попитал Лисий, като взел с ръка кръста. – Нима и ти си от ония, които се покланят на Разпнатия?
– Аз съм раб на моя Владика и Бог – отговорил младият войник. – И кръста Му нося за отклоняване на всякакво зло.
Лисий заповядал веднага да хванат войника и да го заведат при останалите християни. В гр. Никопол пък много войници се явили при него като обявявали себе си за християни. Тях също затворили в тъмница. Но Лисий бил в голямо недоумение; той се боял да не би смъртното наказание на толкова много хора да предизвика вълнение сред народа. Страхувал се и от проявата на Христовата сила, понеже често ставали чудеса при разследванията и убиването на мъчениците, които се увеличавали. Най-после той решил да отправи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (Армения).

Агриколай също бил крайно жесток към християните. Но когато видял и чул Евстратий той проявил милосърдие. Тъй мъдро и убедително му говорил Евстратий за Господа, за неизказаната благост, която подбудил Сина Божий да слезе на земята и да страда за Своите люде. Жестокият съдия скърбял и не спал цяла нощ. Желаейки да спаси Евстратий, той го молел да се поклони престорено на боговете и му обещавал дарове и почести, но Евстратий останал твърд. Той присъствал на смъртното наказание на младия войник Орест, който бил убит на нагорещен одър. В тъмницата Евстратий за утеха го посетил севастийският епископ св. Власий, от когото приел св. Причастие. Внезапна светлина осияла тъмницата и се чул глас от небето: „Евстратие, ти добре се подвизава. Дойди на небесата да получиш приготвения ти венец!“
На другия ден св. мъченик радостно изслушал смъртната присъда. Колкото и да го уговарял Агриколай да спаси живота си с престорено отричане от вярата, Евстратий останал непоколебим, и бил осъден на изгаряне. Докато подготвяли всичко за смъртното наказание, той произнесъл молитвата, която и сега се чете на съботната полунощница. След това, като се прекръстил и извикал: „Господи Иисусе Христе, в ръцете Ти предавам моя дух“, св. мъченик влязъл в огнената пещ и тихо предал душата си. Св. епископ Власий взел тялото му, което останало невредимо в огъня, а също и тялото на св. Орест и на другите мъченици, и ги погребал благоговейно.
Същия ден се чества паметта на св. девойка Лукия (Лучия), която прославила Бога в сицилийския град Сиракуза.
В същия ден се почита паметта на новоканонизирания равноапостол преподобни Герман, роден в православна Русия, а се потрудил на Алеутските острови и Аляска, като проповядвал православието със слово и добродетелен пример. Починал блажено в 1837 г.
На 13 декември имен ден празнуват всички, които носят името Евгени, Евгений, Адам.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Кой празнува имен ден днес, 12 декември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 9 декември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 6 декември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 5 декември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 4 декември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 30 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 26 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 25 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 24 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 23 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 16 ноември 2022 година