След началото на войната „Лукойл“ започва да реализира значителни печалби от продажбите си на българския пазар (и не само). Най-ясното доказателство е динамиката на цените на руския суров петрол „Уралс“ и цените на горивата. Това пише в профила си във Facebook икономистът Лъчезар Богданов, като прилага и графика, илюстрираща твърденията му.
По думите му от началото на 2021 г. до първата седмица на декември 2022 г. руският суров петрол е поскъпнал от 45 евро до 51 евро на барел – или около 12%. Богданов посочва, че същевременно безоловният бензин (цена преди акциз и ДДС) е поскъпнал с 94%, или почти двойно, а дизелът – със 137%, значително над два пъти.
„Още по-драстично е разминаването в „трендовете“ само в рамките на 2022 г. В първата седмица на декември 2022 г. цената на руския петрол е вече по-ниска от тази преди 12 месеца – 51 евро при над 64 евро в първата седмица на декември 2021 г. Но цените на бензина са с близо 20% по-високи, а на дизела – с над 45%“, пише икономистът. Заради високите цени: България налага данък върху свръхпечалбата на „Лукойл Нефтохим“

Богданов припомня, че България издейства в рамките на ЕС дерогация от ембаргото за руски петрол в полза на „Лукойл“. Той подчертава, че руският петрол след началото на войната се продава с отстъпка от пазарната цена (в сравнение с „Брент“), която варира, но при стойностите досега може да се говори за „свръхпечалби“ от над 100 млн. долара на месец. Решено: Облагат свръхпечалбите на енергийните компании с 33%, очакват десетки милиони
Икономистът пояснява как е изчислил тази стойност: „Проследяваме динамиката на котировките на суровия нефт „Уралс“, преизчислени в евро и средните цени на дребно на българския пазар на бензина и дизела (преди облагане с акциз и данък) на седмична база. До началото на войната горе-долу цените на суровия петрол и цените в България се движат успоредно. След началото на войната кривите се раздалечават – цената на руския суров петрол се стабилизира и после спада значително, докато цените на горивата, които плащат българските потребители остава значително „отгоре“ – вижте защрихованото в сиво на графиката!“.

„Картинката е ясна – този марж е допълнителна печалба на руската петролна компания. Засега няма предложен ефективен механизъм поне част от „ползата“ от дерогацията да се върне към българските потребители или да постъпи в бюджета“, заключава Богданов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За пръв път от 15 години: „Лукойл“ плаща данък печалба
Колко ще плащаме за гориво след преместването на „Лукойл“ у нас?
„Лукойл“ прехвърля изцяло бизнеса си у нас