Похарченото от европейските страни за защита на домакинствата и компаниите от нарастващите енергийни разходи се покачи до близо 800 милиарда евро, според изследователи, които призоваха страните да бъдат по-целенасочени в разходите си за справяне с енергийната криза. Вече сме в световна енергийна криза: Кой ще пострада най-много?
Страните от Европейския съюз вече са заделили или разпределили 681 милиарда евро за преодоляване на енергийната криза, докато Великобритания е отделила 103 милиарда евро, а Норвегия 8,1 милиарда евро от септември 2021 година, според анализа на мозъчния тръст Bruegel.
Общата сума от 792 милиарда евро надхвърля обявените 706 милиарда евро в последната оценка на Bruegel през ноември, тъй като през зимата страните продължават да се сблъскват с последиците от спирането на повечето от доставките на газ от Русия през 2022 година.

Германия оглави класацията за разходи, отделяйки близо 270 милиарда евро – много повече от всички други страни. Великобритания, Италия и Франция са следващите най-големи платци, въпреки че всяка е похарчила по-малко от 150 милиарда евро. Повечето държави от ЕС са похарчили малка част от това. Люксембург, Дания и Германия са похарчили най-много на глава от населението, предава Reuters.
България е похарчила близо 4 милиарда евро за енергийни помощи, което се равнява на 5,7% от икономическата ѝ продукция. Размерът на помощта поставя страната ни по средата спрямо другите страни-членки, но сме сред първите в ЕС като дял на помощта от БВП.
Разходите, предвидени от страните за енергийната криза, сега са в същия мащаб като фонда на ЕС за възстановяване от COVID-19 от 750 милиарда евро. Той беше договорен през 2020 година, което накара Брюксел да изтегли общ дълг и да го прехвърли на 27-те държави-членки, за да се справи с пандемията.
Актуализацията на енергийните разходи идва, докато страните обсъждат предложенията на ЕС за допълнително разхлабване на правилата за държавна помощ за проекти за зелени технологии, тъй като Европа се стреми да се конкурира със субсидиите в САЩ и Китай.

Тези планове предизвикаха опасения в някои столици на ЕС, че насърчаването на повече държавна помощ би разстроило вътрешния пазар на блока. Германия е критикувана заради огромния си пакет за енергийна помощ, който далеч надхвърля това, което другите държави от ЕС могат да си позволят.
Според експертите на Bruegel държавите са съсредоточили по-голямата част от подкрепата си върху нецелеви мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия, като намаляване на ДДС върху бензина или тавани на цените на дребно на електроенергията. Помощите за тока за фирмите довели до скока на цените
Това трябва да се промени, тъй като държавите изчерпват фискалното си пространство, за да поддържат такова широко финансиране. „Вместо мерки за потискане на цените, които де факто са субсидии за изкопаеми горива, правителствата сега трябва да насърчават повече политики за подпомагане на доходите, насочени към хората с най-ниски доходи и към стратегическите сектори на икономиката“, съветва изследователят Джовани Сгаравати.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Насред кризата: Затварят най-голямото газово находище в Европа
Руският газ ще се върне в Европа, страните ще забравят и простят. Дали?
Енергийната криза: Топлото време е още по-опасно за Европа
Енергийна криза: Мираж ли остават целите на ЕС да ползва по-малко енергия?
Русия е в историята: Германия има нов любим доставчик на газ