Далеч сме още от покриването на критериите за влизане в Еврозоната, особено по отношение на инфлацията. Няма как някои продукти да са по-скъпи от същите в западноевропейските страни. Това заяви служебният вицепремиер по управление на европейските политики и еврофондове Атанас Пеканов в ефира на bTV.
„Държавата е само с единия крак в еврозоната. След приемането на еврото ще си спестим разходите от превалутиране“, заяви Пеканов и призна, че информационната кампания за еврото се е забавила. Какъв е единственият начин да ни приемат в еврозоната?
Пеканов посочи, че есента е започнал спад на месечното ниво на инфлацията, като обаче трябва да се понижи още много, за да покрием изискванията за еврозоната. По думите му следващите мерки трябва да са в сектора на храните и в енергийния сектор. Инфлацията и политическата криза ни спъват за еврото

Служебният вицепремиер добави, че няма повишаване на инфлацията в Хърватия след приемането ѝ в еврозоната. „Най-големият проблем преди влизането на България в еврозоната би бил търговските обекти да спекулират с цените на основните стоки“, предупреди той и добави, че ще е много важно партньорството с търговските вериги. Според него, ако търговските вериги се съгласят на партньорство, това ще повиши доверието на българските граждани за приемането на еврото. Няма евро и България засега: Кой е виновен и защо?
По въпроса с високите цени в търговските вериги и дали се налага таван на цените Пеканов беше категоричен, че за таван на цените в малката потребителска кошница не може да се говори. „Пазарът не ни дава много причини да му вярваме, но такива резки и агресивни мерки не сме обсъждали“, обясни той и подчерта, че ще се вземат меки мерки. Ако те не дадат резултат, е възможно служебното правителство да спре помощите за големите компании и индустрията.
Пеканов заяви, че не е нормално в повечето европейски столици млякото да е 1 евро или 1 долар, а тук да е 3,60 лв. „В България трябва да бъдем по-активни за сваляне цените на основните стоки и за целта контролните регулатори трябва да са активни. С влизането в еврозоната и приемането на еврото ще има повече натиск някои цени да падат, а не да се увеличават“, обясни той.

Атанас Пеканов изтъкна, че България трябва да получи около 1 млрд. лв. по Плана за възстановяване във връзка със сектора декарбонизация и енергетика. По думите му трябва да се отделят средства и за енергийното обновяване – около 300 млн. лв., но не трябва да бъде изцяло финансирано от държавата.
По отношение приемането на България в Шенген, Пеканов заяви, че страната ни няма да може да се справи сама с огромния мигрантски натиск. Според служебния вицепремиер за българо-турската граница трябва да се дават и европейски средства, защото това е граница на цяла Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Зам.-председател в ЕК посочи кога България може да приеме еврото
България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година
България може да се забави с приемането на еврото