Централи, свързани с консултанта Христо Ковачки, са спестили поне 74,6 млн. евро за пет години – в периода 2017-2021 г. В докладите си те умишлено са занижавали данните за изхвърляни в атмосферата парникови газове и са скрили общо близо 2 млн. тона въглероден диоксид.
Това пише в свой доклад сдружение „За Земята“ – независима неправителствена организация, работеща в сътрудничество с екологични организации. Експертният документ е кръстен „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“.“
Сдружението говори за „институционален чадър“ над топлофикациите и ТЕЦ-овете. Става дума за за „Топлофикация – Перник“, „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ АД.
Докладът излиза ден след като ДАНС и ГДБОП влязоха в офисите на редица енергийни и топлофикационни дружества в 11 града в страната. Акцията е под надзора на Европейската прокуратура, която официално заговори за търговията с парникови газове. Компанията, която има за задача да отчита вредните газове от въглищните централи, умишлено е занижавала стойностите и това е довело до щети за милиони у нас и на европейско ниво.
Анализът на „За Земята“ обхваща годините между 2017 и 2021 г., като се позовава на публично достъпни данни за използваните количества горива, емисионните фактори и емисиите на парникови газове на инсталациите. И така става ясно, че в докладите за парникови газове, подавани към Изпълнителната агенция по околна среда, централите посочват редуцирани количества ползвани горива и въглероден диоксид (CO2), което намалява разходите им за въглеродни квоти. Това е задължително условие за работа на замърсяващи производства като ТЕЦ-овете на въглища. Тоест – тези спестени 74,6 млн. лв. е трябвало да отидат за купуване на квоти, покриващи това замърсяване.
В данните към Държавната комисия по водно и енергийно регулиране, от които зависи определянето на цената на електроенергията, присъства значително по-голямо количество горива.
Друг начин за „намаляване“ на емисиите е чрез докладване на емисионни фактори, които са прекалено ниски в сравнение с други площадки в България, както и в сравнение с признатите международни фактори за този вид гориво.
Адвокат Регина Стоилова обяснява, че е попитала компетентните институции дали са установени пропуски в докладите на тези централи и те информирали, че са наложени епизодични глоби за изгаряне на неразрешени горива в порядъка на няколко хиляди лева. „Предвид резултатите на изследването, направено въз основа на информацията, проверена от тези институции, това говори за много тежка форма на бездействие.“, коментира тя.
Спестяването на част от емисиите в подаваните от ТЕЦ-овете данни е невъзможно да се случи без съдействието на фирми-верификатори на емисиите. В случая това са ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД — за докладите до 2018 г. и Джи Ем Ай Верифай ЕООД — от 2018 г. нататък. Следите на истинските собственици на първата компания се губят, тъй като дружеството е регистрирано с акции на приносител, т.е. истинският собственик е неизвестен.
Въпреки това Българската служба по акредитация, която следи за независимостта на фирмите-верификатори, е издала и поддържала в течение на повече от 10 години сертификат за акредитация на дружество с неясен собственик.
Централите на въглища, свързани с Ковачки, са известни със системните си нарушения, като превишават или изгарят горива, за които нямат разрешителни – биомаса и RDF. Например в Топлофикация „Сливен“ през 2021 г. количеството докладвана биомаса в доклада за парникови газове е 203 пъти по-високо от разрешеното. Централите са санкционирани за това, но „печалбите“ от нарушенията са по-високи, след като централите продължават да системно да нарушават разрешителните си.
Докато докладът показва значителни несъответствия в отчетените емисии, една от цитираните в него централи – ТЕЦ „Бобов дол“ – дори настоява в публичното пространство, че е тръгнала по пътя на зеления преход и инициира платформата „От кафяво към зелено“ (From Brown To Green). Но данните за недекларираните парникови емисии и въглеродни квоти говорят за съвсем различни намерения, пише „За Земята“.