Осигуряването на пари от държавата т.е. през НЗОК (клиничните пътеки) в някои многопрофилни университетски болници в България, което е основно държавно задължение, всъщност стига да се плати само между 20 до 40% от реалната цена за лечението. Това става ясно от икономически анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) на тема „Инфлация и цени в здравеопазването – проблеми, перспективи и решения“.
ЕКИП посочва, че в здравеопазването цената на услугата е два пъти по-ниска от средната в икономиката ни по принцип или 13,6 процентни пункта от старта на ковид пандемията. Промените в индексa на потребителските цени (ИПЦ) и под-индекса „Здравеопазване“ са съответно 24,9% и 11,3%.
За някои големи многопрофилни университетски болници в страната средните цени на клиничните пътеки по Националния рамкови договор (НРД) покриват само 20-40% от средната реална цена на лечение.
„Липсата на достатъчна ценова индексация води до увеличено време за чакане за оказване на медицинска помощ, липса на определени лекарствени продукти от пазара, прехвърляне на разходи върху пациента, заобиколни методи за неформално повишаване на цените, понижение на качеството на предоставяната услуга, „долекуване“ извън болничните заведения, свръхнатовареност на персонала“, изброяват от ЕКИП.
ОЩЕ по темата: По-високите заплати на медиците вече са факт
Как да се промени това – ЕКИП дава своите предложения:
1. Ваучерни схеми: създаването на ваучери за здравни услуги и лекарства биха били добро решение за сектора на здравеопазването, тъй като могат да гарантират целево използване на средства – било то под формата на данъчно облекчение за работодатели или на отпуснати от държавата средства за определени случаи.
2. Заделяне от акцизи: заделянето на едва 10% от постъпленията от акцизи от тютюн, алкохол и горива за 2022 г. би допринесло допълнително 567 млн. лв., които да бъдат разпределени пропорционално в бюджета на НЗОК, както следва – 110 млн. лв. за извънболнична помощ, 254 млн. лв. за болнична помощ и 140 млн. лв. за лекарства, медицински изделия и храни.
3. Регламентиране на доплащането: регламентирането на доплащането в лечебните заведения има за цел да допринесе за прозрачното финансиране на подценени дейности, да осигури яснота на транзакциите между пациент и система, като послужи за двойна проверка за извършена дейност, както и да подобри конкурентната среда. Не на последно място би спомогнало за по-обективни финансови отчети към принципалите (държава и общини).
Европейската асоциация на младите лекари: Европа е пред колапс в здравеопазването