Повишеното търсене на труд в България не може да бъде посрещнато единствено чрез назначаване на поток от безработни, като ще бъде необходимо активиране на част от лицата извън работната сила у нас. Това става ясно от редовния бюлетин на Министерство на финансите „Месечен обзор на българската икономика”, публикуван на сайта на ведомството.
Според експертите, през последните месеци на миналата 2022 година пазарът на труда се е запазил в много добро състояние, като основните показатели остават на по-добро равнище в сравнение с края на предпандемичната 2019 година.
„При броя на заетите (15–64 г.) бе отбелязан годишен растеж от 3.5%, а коефициентът на заетост достигна 71.5% през последното тримесечие на годината. Икономическата активност на населението между 15 и 64 г. бе 74.4%. Очакваните годишни стойности на коефициентите на икономическата активност и на заетостта на населението са съответно 73.6% и 70.4% или с около 0.3–0.4 пр.п. по-високи спрямо съответните стойности за 2019 г., последната година преди COVID-19.”, посочват от финансовото министерство, цитирайки данни на Националния статистически институт.
Ниското ниво на безработицата у нас сред активното население е много близко до естественото си ниво, което издава сигнал, че пазарът на труда е затегнат. Тоест броят на безработните не може да отговори на повишеното търсене на работна ръка.
Над 13 млн. души са безработни в ЕС: Кои са страните с най-ниска и най-висока безработица?
„Коефициентът на безработица за същата възрастова група (15-64 г, бел. ред.) остана под границата от 4% (3.9%), като показателят бе много близо до своето естествено ниво. Това е знак, че пазарът на труда е затегнат и повишеното търсене на труд не може да се посрещне единствено чрез поток от безработни към заетост, а е необходимо и по-силно активиране на част от лицата извън работна сила.”, пише в бюлетина.
Констатацията на финансовото министерство е добре познат проблем на българската икономика, като редовно работодателите посочват като основна пречка пред операциите си липсата на достатъчно работна ръка. В същото време, лицата у нас в активна възраст (15-64 г.), които са извън работната сила достигат 1.11 млн. души към края на 2022 година, според данните на НСИ, което представлява около 25% от лицата на възраст между 15 и 64 години. Около 433 000 души са неактивни поради образование или обучение, което означава, че гражданите в активна възраст, които нито работят, нито учат достигат приблизително 680 000 души.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
Паралелно с това от години се поставя въпроса, че поради застаряващото население у нас, все по-належащо е активното участие на хората, навършили пенсионна възраст, на пазара на труда. Общият брой на икономически неактивните лица у нас над 15-годишна възраст достига близо 2.5 млн. души, включително лицата над 90-годишна възраст.
Заплати
Динамиката на реалната заплата в страната премина на положителна територия през четвъртото тримесечие на 2022 година, посочват от Министерство на финансите.
Номиналният растеж на средната работна заплата общо в икономиката се ускори до 16.6% на годишна база спрямо 14.7% през третото тримесечие. Заедно със задържането на растежа на потребителските цени, реалната заплата, дефлирана с ХИПЦ, се повиши с 1.8% на годишна база, пишат от финансовото министерство.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Ускореното нарастване на заплатите в сравнение с предходните три месеца на годината се дължеше в по-голяма степен на частния сектор (17.7%), докато номиналният растеж на заплатите в публичния сектор, въпреки ускоряването, остана сравнително по-нисък (13.5%) Най-висок темп на растеж на заплатите бе наблюдаван в селско стопанство (23.4%), производство на енергия (23.1%), търговия (20.1%) и финансови и застрахователни дейности (20.0%), добавят от Министерство на финансите.
Какво се случва на пазара на труда у нас?