България попада сред държавите, които нямат 80% покритие чрез колективни трудови договори. Това не съответства на чл. 4, §2 от Директивата за адекватните минимални работни заплати. В този смисъл Икономическият и социален съвет (ИСС) счита, че е необходимо да се подготви план за действие за насърчаване на този тип договаряне и не бива да се допуска приемане на законодателни текстове, които по своята същност и философия вредят на колективното договаряне.
При приемането на директивата от Европейския парламент беше посочено следното: „Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила“. Това обаче не важи за България, тъй като у нас колективното договаряне не е добре застъпено, а минималната заплата се определя субективно от правителствата. Срокът за прилагане на директивата е 2 години: Европарламентът реши: Минималната работна заплата става 50% от средната за страната
Според данни на НСИ в България при наетите с колективни трудови договори средната брутна часова заплата е с 8,3% по-висока, средната брутна месечна заплата – с 18,6% по-висока, а средната брутна годишна заплата – с 22,4% по-висока от заплатите на тези, които не работят с колективен трудов договор. Затова и ИСС е на позиция, че следва да се заложи разширяване на възможностите за договаряне, като особено внимание трябва да се отдели на неправните и правните спорове, свързани със сключването и изпълнението на колективните трудови договори и тяхното уреждане.
От съвета обръщат специално внимание, че трябва да се изясни нормативно още повече що е то колективен трудов спор – за да може по-ефективно правата, произтичащи от колективните трудови договори, да бъдат защитавани в съда.
Европарламентът реши: Минималната работна заплата става 50% от средната за страната