Консерваторите и либералите, както изглежда, са с изравнени резултати от парламентарните избори в България, което предвещава нова главоблъсканица за съставяне на стабилно правителство в страната, отбелязва AFP, цитирана от БТА. Това бяха петите избори в България за 2 години.
Според различни екзитполове коалицията, водена от бившия проевропейски премиер Кирил Петков и консервативната партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов са с изравнени резултати. Отново избирателната активност беше много ниска (30%), допълва агенцията.
Далеч от надеждите, резултат от вълната от демонстрации срещу корупцията от лятото на 2020 г., България, в която инфлацията е висока и е най-бедната в ЕС, затъва в една скъпоструваща политическа криза, продължава агенция, като добавя, че от падането от власт н Борисов различни формации не успяха да съставят коалиция.
Агенцията посочва и че кризата се изостри допълнително и заради войната в Украйна и в обществото има разединение за оказването на помощ на Киев.
Проруският лагер отчита ръст в резултата на тези избори, допълва Франс прес, като визира младата формация „Възраждане“ и дефинира като ултранационалистическа. Тя отказва каквато и да е доставка на оръжия за Киев и защитава открито идеологията на Кремъл, подобно на социалистите от БСП, наследници на бившата Комунистическа партия, управлявала едно време страната, посочва AFP.

Преди вота Лукаш Мацек, асоцииран изследовател в Института „Жак Делор за Централна и Източна Европа“, коментира, че е скептичен за евентуален изход от ситуацията, освен ако Бойко Борисов не се оттегли. „Откриваме същата схема, както и в други страни от Централна Европа – бивш лидер се вкопчва във властта, докато другите партии отказват да се съюзят с него, без да имат много общо помежду си между впрочем“, заяви той. Самият Борисов обаче предупреди, че ако се стигне до нов вот, това ще бъде самоубийствено, тъй като хората искат край на нестабилността, отбелязва AFP.
Агенцията припомня, че имиджът на човек от народа на Борисов беше помрачен от подозрения в корупция и след предишните избори той не успя да състави правителство заради липса на съюзници, въпреки победата му тогава.
AFP цитира Кирил Петков, противника на Борисов, че иска България най-после да заживее живота на една нормална европейска страна и гражданите ѝ да престанат да емигрират.
Агенцията допълва и, че ако след тези избори не се стигне до съставяне на правителство, отново ще има служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев, като самият той е яростно против изпращането на оръжия за Украйна.
Според агенцията ще бъде трудна задача за победителя да намери съюзници, за да състави управляваща коалиция в един фрагментиран парламент. Според политически анализатори в България не се изключва и възможността за други избори, но би могло и да се стигне до жизнеспособна коалиция.

Страната с население от 6,5 млн. души, най-бедната в ЕС, търси изход от дългогодишната политическа безизходица, след като поредица от неубедителни гласувания не дадоха на нито една политическа сила достатъчно подкрепа, за да събере мнозинство. Ако безизходицата продължи, може да се стигне до нови предсрочни избори по-късно тази година, смята и Bloomberg.
През двете години на краткотрайни правителства по-голямата част от властта беше в ръцете на временни кабинети, назначени от президента Румен Радев, обучен в НАТО бивш пилот на изтребител и генерал, заел промосковски позиции, като заяви, че Крим е руски по време на предизборна кампания и нарече опонентите, подкрепящи въоръжаването на Украйна, „войнолюбци“.
Кризата задълбочи изолацията на балканската страна в ЕС, отложи целта ѝ да влезе в еврозоната през 2024 г. и забави финансирането по възстановителния от пандемията фонд от ЕС. Безизходицата блокира и процеса на изготвяне на проектозакона за бюджета за 2023 г., а управителят на централната банка Димитър Радев остава на поста си 2 години след изтичането на мандата му, тъй като партиите не могат да се споразумеят за негов заместник. Войната в Украйна само допринесе за хаоса, тъй като България е част от източния фланг на НАТО на по-малко от 450 км. от Крим през Черно море.

Прозападният реформистки блок спечели най-много места в парламентарните избори в България, посочва Reuters, като се позовава на екзитполовете на „Галъп“ и „Тренд“.
Това бяха петите избори за 2 години, тъй като личната антипатия между лидерите на двата основни политически блока, попречи на съставяне на стабилно коалиционно правителство, коментира агенцията, като визира коалицията, водена от Кирил Петков и ГЕРБ на Бойко Борисов. Коалицията, водена от Петков, по-специално обвинява Борисов и неговата партия ГЕРБ, че са контролирали ширещата се корупция в България през тяхното 10-годишно управление, приключило през април 2021 г. Борисов отхвърля тези обвинения.
Провал на усилията да се състави стабилно правителство може да подкопае надеждите на България да се присъедини към еврозоната в близки срокове и да бъде способна ефикасно да използва европейските средства за възстановяване от COVID-19, допълва агенцията.
Reuters изброява и другите партии, които според екзитполовете влизат в парламента, сред които е и „Възраждане“, дефинирана от агенцията като националистическа партия, симпатизираща на Русия във войната в Украйна. Позицията на „Възраждане“ на трета партия, според екзипола на „Галъп“ я поставя и в потенциална роля на партия с влияние върху решенията, които ще се взимат в новия парламент, отбелязва агенцията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
5 парламентарни вота за 2 години: Колко ни струват изборите досега?