В края на 80-те години с една средна заплата българинът си е позволявал 14 пазарски колички с хранителни стоки, през 90-а година този брой пада на 10, през 97-а слиза до 2 колички и половина“, а днес те са 22. Това са изводите от проучване, което няколко преподаватели от Софийския университет правят, като  в продължение на две години изследват над 1000 търговски тефтера в цялата страна. 
„Преходът започна с призива на един министър-председател – Димитър Попов, „Моля, братя, за Бога, не купувайте!“, припомни пред БНТ един от авторите доц. Мартин Иванов, историк.
Няколко съвета как да спестите пари при пазаруване в хранителния магазин
„Много домакинства тогава си купуват цветни телевизори – почти 8 на 100 домакинства. Редно е да кажем, че преди демокрацията под 30% от домакинствата имат цветен телевизор. Не малко домакинства са гладували, но българинът е гледал телевизия на цветен телевизор по време на тези първи демократични избори“, посочи доц. Ралица Ганева, преподавател в Стопанския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“.
„Сумата за телевизор тогава започва от 4000 лв. днешни пари. За онези огромни руски, германски или американски апарати, които бяха огромни и имаше нужда двама души да ги пренесат. А качеството е несъпоставимо с това, което е днес. През 1990 година, когато една средна работна заплата е 380 лв., които се равняват на 38 ст. днешни пари, човек може да си купи не повече от 750 хляба. Днес при заплата от 1500 лв. можем да си позволим 850 хляба, след като обаче през 1997 година сме спаднали до малко над 200 хляба“, добави доц. Мартин Иванов.

„През 1990 година с една средна заплата българинът може да си купи 123 килограма сирене, а 2021 – 178 килограма. При свинското месо обаче 90-а година нещата са малко по-различни – една средна заплата е стигала за 69 килограма, докато днес килограмите са почти 200“, коментира доц. Ралица Ганева.
„На практика голямата надежда, която съпътстваше 90-те години, и други източници на оптимизъм, помогнаха на повечето хора да преодолеят тези тежки години. Защото сега, гледайки числата, самите ние се шокираме колко тежко е било“, каза още тя.  
Оценката на учените е, че последните 30 години сме живели бързо, за да наваксаме.