Германия желае по-строги правила за намаляване на дълга на страните с по-големи задължения и по-строги ограничения върху обхвата на ЕК да съгласува фискалните планове с държавите членки, докато съюзът се подготвя за общ преглед на бюджетните правила.
В германски политически документ, видян от Financial Times, Берлин настоява съотношението дълг към БВП на силно задлъжнелите страни да спада с 1 пр. п. годишно, докато за държавите членки на ЕС с по-ниска дългова тежест минималното изискване на дълга може да е 0,5% от БВП годишно.
Съгласно настоящите правила държавите членки, чиито дълг е над 60% от БВП, трябва да планират намаляване с 1/20 годишно – скорост, която изглежда нереалистично драконовска.
Германският документ подсилва нарастващия дебат за преразглеждане на фискалните правила на ЕС. Той цели да ограничи собственото предложение на ЕК за сключване на индивидуални сделки с отделните държави членки, когато се определя пътя и темпото за привеждане на публичното им финансиране обратно в съответствие с правилата. ЕС е все по-близо до реформа и нови бюджетни правила

ЕК предложи промени в тези правила през ноември 2022 г., целящи увеличаване на „държавните права на собственост“ по отношение на дълга, както и „повече свобода за намаляване на дълга“ и по-строго правоприлагане.
Германският министър на финансите Кристиан Линднер беше скептичен за оставянето на ЕК да изработи и наблюдава тези двустранни планове. В миналото германското финансово министерство беше недоверчиво към ролята на ЕК като орган за прилагане на фискалните правила, предвид снизхождението, показала в миналото към бюджетните дефицити и усилията за намаляване на дълга на страни като Франция и дори Германия.
В опит да ограничи свободата на преценка на ЕК при съгласуване на тези планове, Берлин се застъпва за „общи количествени показатели и предпазни мерки от съществено значение за една реформирана фискална рамка“. Германският документ също предлага допълнителни начини за ограничаване на растежа на публичните разходи сред страните с висок дълг.
В опит да отговори на призивите за защита на разходите за ключови зелени и цифрови приоритети, германският документ предлага промени, за да се гарантира, че разходите, свързани с програмите на ЕС, като Плана за възстановяване след COVID-19, са благоприятно третирани. Въпреки това вероятно ще срещне съпротива от страните членки с огромни държавни задължения, търсещи индивидуални планове за намаляване на дълга и така оставят много възможности за публични инвестиции.

Дебатът за формата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, предназначен да наложи фискална дисциплина на държавите членки, постепенно се възобновява, след като беше спрян по време на COVID пандемията. Миналия месец министрите на финансите се съгласиха, че новото законодателство трябва да се прокара тази година, тъй като се стремят да уредят подобрена рамка, преди правилата за отношението дълг към БВП да влязат отново в сила през 2024 г.
ЕС се стреми да опрости списъка с фискални правила, който от години страда от неравномерно прилагане, като същевременно не успява да стимулира адекватно ключовите публични инвестиции, отбелязва финансово издание.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Изтеглихме нов дълг за 1,5 милиарда евро на изгодна цена
Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
България сред едва трите държави в ЕС, които изпълняват критерия за дефицит