Приетите от Българската народна банка мерки са единствените, с които тя разполага за борба с инфлацията в условията на валутен борд. Това заяви икономистът Димитър Чобанов, изследовател в Института по икономика и политики в УНСС в интервю за БГНЕС.
„Охлаждането на икономиката ще доведе до повишаването на лихвените проценти. Това ще има пряко отношение към всички, които имат кредити с плаващ лихвен процент, и върху кредитите, които оттук нататък ще се отпускат в икономиката“, посочи той.
На свое заседание УС на БНБ прие промени в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ.
Още: БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките
„В момента БНБ използва един класически инструмент на паричната политика, какъвто са минималните задължителни резерви, с цел влияние върху лихвените проценти в страната и върху темпа на растеж на кредитиране, което след това да повлияе върху темпа на инфлация“, обясни Чобанов.
Той посочи, че българският вариант на валутен борд позволява подобно нещо да се случи. По закон, когато беше приет Валутният брод, този инструмент беше оставен на БНБ.

„По принцип, обаче, в съвременното централно банкерство много рядко се прибягва до въздействие чрез минималните резерви, защото се счита, че това въздействие върху икономиката може да бъде твърде силно. Т.е., когато се прибягва да подобна мярка, традиционните Централни банки не виждат друга възможност“, заяви икономистът и уточни, че за България идеята е, че БНБ почти не разполага с други инструменти. „Това е на практика средството, чрез което тя се опитва да влияе върху инфлацията в страната, защото в Закона за БНБ е записано, че тя е институция, която е отговорна за стабилността на цените. В това отношение тази мярка е може би малко закъсняла, защото от година и половина се виждаше, че инфлацията се покачва с притеснителни темпове“, подчерта Димитър Чобанов.
Той припомни, че големите централни банки отдавна са реагирали.
„Това, което казва БНБ, е, че реакцията, която ЕЦБ предприе за повишаване на основните лихвени проценти, засега не намира достатъчно отражение в българската икономика. Затова БНБ смята, че трябва да предприеме допълнителни мерки, които действително да повишат лихвените проценти. Идеята на повишаването на лихвените проценти е, че когато се оскъпи кредитът, тогава това действа дестимулиращо върху инвестициите, върху потреблението, което се финансира чрез кредитите, т.е. по този начин се охлажда икономиката“, обясни икономистът.
Винаги, когато централните банки искат да охладят икономиката и да намалят темпа на инфлация, те пристъпват към подобна мярка – забавяне на растежа на кредита и увеличаване на лихвените проценти.
„Естествено е, че това ще доведе до пряко отражение върху хората, които вече имат кредити, които са с плаващи лихвени проценти или в които има някакъв променлив компонент на лихвения процент. Оттук нататък то ще влияе и на всички кредити, които ще се отпускат в икономиката. Сигурният ефект е, че лихвените проценти ще се повишат в резултат на това решение. С колко ще се повишат – това предстои да видим. Със сигурност това означава, че разходите за обслужването на кредитите ще станат по-високи“, подчерта Димитър Чобанов.
Той успокои, че повишаването на лихвения процент от 2% до 3% или от 2% до 4% не означава, че вноската ще скочи два пъти.
„Във вноската имаме елемент, който включва погасяване на главницата, и елемент, който е за изплащане на лихвите по задължението. Лихвите могат да се увеличат, но главницата е това, което в крайна сметка дава основната тежест и представлява съществен елемент от вноската. Вноската няма да се удвои дори при удвояване на лихвените проценти, но със сигурност ще се увеличи и може да създаде проблеми и за фирми, и за граждани по отношение на обслужването на техните кредити“, обясни Чобанов.