Амин Салах е отглеждал пшеница близо до иракските брегове на река Ефрат, но постоянните суши са го накарали да се ориентира към отглеждане на нови земи дълбоко в суровата пустиня Наджаф.
По думите му сега земята му произвежда двойно повече продукция спрямо времето, когато е разчитал на древни методи, наводнявайки полетата с речна вода. Това е възможно благодарение на пръскачки, монтирани в кладенци, изкопани на над 100 метра под избелялата от слънцето земя, пише Reuters.
Според правителството на Ирак тази официално подкрепена промяна е позволила на страната да удвои площите, култивирани с пшеница тази година до около 8,5 млн. данама (850 000 хектара), спрямо приблизително 4 млн. данама (400 000 хектара) през 2022 г.
Говорителят на иракското министерство на земеделието Мохамед Ал-Хази заяви, че това е довело до реколта от около 4 млн. тона пшеница – най-голямата от години, която може да отговори на 80% от нуждите на страната, чието население е над 43 млн. души.

Промяната в методите се е заради това, че двете главни реки на Ирак, покрай които цивилизацията се е зародила преди хиляди години, са загубили над половината от водите си заради намалени валежи, прекомерна употреба и язовири, разположени нагоре по течението.
Сондирането на пустинята за вода може да осигури незабавно облекчение в Ирак, която според ООН е сред 5-те най-уязвими от изменението на климата страни в света, и където миграцията заради климатични промени, вече е в ход.
Интензивното използване на кладенците обаче може да „обезкърви“ пустинните водоносни ресурси, предупреждават земеделски експерти и еколози. Някои фермери, сред които и земеделец, обработващ парцел близо до светилището на имам Хюсеин в Кербала, едно от най-свещените места на шиитския ислям, вече са забелязали спад в нивото на подземните води.
Съседката на Ира – Саудитска Арабия през 2009 г. прекрати 30-годишна програма за отглеждане на пшеница, разчитаща на пустинни кладенци, които постигнаха резултат, но изчерпаха оскъдните водни запаси на кралството.

Пустинни кладенци 
„Ирак има над 110 000 кладенеца, но само малка част, около 10 000, са оборудвани с модерни системи, които предотвратяват разхищаването на вода“, заяви Карим Билал, селскостопански инженер и бивш директор на дирекцията по земеделие в Наджаф.
Според Хади Фатхала, директор на публичната политика в консултантската компания Namea Group, който е изследвал селското стопанство в Ирак, е много отчаяно да разчиташ на пустинни кладенци. „Включвате се във водоносни хоризонти, събирали вода хиляди години и ще изчезнат след няколко години, ако се използват по този начин“, посочи той.
По думите на Фархала Ирак трябва да се съсредоточи върху модернизирането на селското стопанство, да участва във „водна“ дипломация със съседите, за да увеличи речните потоци и да съживи земеделските райони, които не са възстановени от войната.
Ал-Хази омаловажи вероятността Ирак да следва подобен път като Саудитска Арабия и сподели, че правителството е фокусирано върху устойчивото използване, като подкрепя инсталирането на капкови и пръскащи системи.

Големи институции се включиха в преминаването към напояване чрез пустинни кладенци. Органът, надзираващ светилището на имам Хюсеин, сега отглежда 400 хектара пшеница в пустинята – на 55 км от светилището, докато през 2019 г. са били едва 100 хектара.
„Превърнахме пустинята в зелен оазис“, заяви Кахтан Аваз, селскостопански служител в светилището, въпреки че отбеляза, че нивото на водата е потънало между 12 до 15 метра от миналия сезон.
Голяма част от произведеното зърно влиза в една от най-големите правителствени хранителни програми в света, която осигурява на повечето семейства месечни дажби. Провалът на реколтата през 2021 г. и 2022 г., предизвикан от сушата и скока на цените на храните заради войната в Украйна, поставиха схемата под натиск, който правителството иска да избегне.
Според Фатхала опитите на правителството да реши проблема не са адаптация към изменението на климата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Светът е на прага на най-горещия период в историята си
2 млрд. души по света са застрашени от смъртоносни жеги в следващите десетилетия

Как изменението на климата застрашава българското розово масло?