Световната икономика върви към слабо възстановяване от шоковете, предизвикани от COVID и войната в Украйна, преследвана от инфлация и ограничителните политики на големите централни банки, които се стремят да удържат ценовия натиск, заяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Базираната в Париж организация прогнозира разширяване с 2,7% на световното производство тази година и леко ускорение до 2,9% през 2024 г., като и двете стойности са под средните 3,4% за 7-те години преди пандемията. САЩ, еврозоната и Китай ще отчетат същата мудност във възстановяването си, а инфлацията ще е по-силна спрямо периода до края на 2019 г.
Ситуацията създава големи главоболия на централните банки, тъй като те трябва да продължат да реагират на натиска от високите цени, който се оказа по-силен от очакваното, докато същевременно не накърнят прекалено растежа“, посочи ОИСР.
„Разбира се, централните банки трябва да останат бдителни и да претеглят и двете страни на риска. Очевидно не трябва да затягат твърде много до степен това да има по-голямо въздействие върху растежа, отколкото е необходимо. Така че това е деликатен баланс за централните банки, но днес казваме, че те ще трябва да поддържат ограничителна парична политика, докато има доказателства, че инфлацията не се е върнала трайно към целта, а това важи и за основната инфлация, и за общата инфлация“, заяви главният икономист на организацията Клеър Ломбардели на пресконференция.

Предупреждението беше изказано ден след като Световната банка предупреди, че глобалната икономика е в несигурно състояние и ще се насочи към сериозно забавяне на растежа по-късно тази година, тъй като повишенията на лихвените проценти започват да се отразяват.
Големите централни банки са изправени пред решения дали да паузират, или да продължат с най-бързия цикъл на увеличение на лихвите от 80-те години, като както Федералния резерв, така и ЕЦБ ще се съберат следващата седмица.
ОИСР заяви, че отминалите увеличения все повече се прокрадват – особено на имотните и финансовите пазари – но пълният им ефект ще се усети по-късно тази година и през 2024 г. Като задава още по-мрачни перспективи, организацията заяви, че има несигурност около силата на това влияние, макар че инфлацията може да продължи да бъде по-устойчива от очакваното.
„Остава значителна несигурност за икономическите перспективи и основните рискове за прогнозите са надолу“, отбеляза ОИСР.

Организацията призовава централните банки да останат рестриктивни и дори да повишат допълнително лихвите, ако е необходимо, докато се появят признаци, че инфлационният натиск е трайно намален. ОИСР заяви, че властите трябва да използват пълноценно инструментите за ликвидност, ако по-строгите политики създадат пазарен стрес и че правителствата на нововъзникващите пазари могат временно да извършват валутни интервенции или капиталов контрол, за да избегнат сериозни рискове за стабилността.
„За да помогнат на централните банки да ограничат до каква степен натискът на търсенето стимулира инфлацията, правителствата трябва да направят фискалната подкрепа за домакинствата по-целенасочена, към най-уязвимите“, смята ОИСР. Нейните данни сочат, че помощта за смекчаване на разходите за енергия още е значителна в Европа и предимно нецеленасочена, което също оказва натиск върху публичните финанси, които вече носят по-голямо дългово бреме след COVID пандемията.
„Изборите по фискалната политика за централните банкери са по-ясни, но не и по-лесни за прилагане предвид политическата чувствителност на избора на политика с пряко преразпределително въздействие“, смята Ломбардели.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бъдещето на световната икономика е в Африка
Кристалина Георгиева с прогноза за инфлацията в Европа
ЕБВР с оптимистична прогноза за икономическия растеж на България