Средно с малко над 4% ще се повиши цената на електроенергията за битовите потребители в страната от новия регулаторен период. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов пред журналисти след участието му във форума „Зелена седмица 2023“ (Green Week 2023) за зеления преход в страните от Централна и Източна Европа.
По думите му цената за новия регулаторен период от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. ще бъде окончателно определена на 30 юни, когато на закрито заседание КЕВР ще приеме своето решение.
Иван Иванов припомни, че първоначалните разчети на КЕВР са показвали, че средно с 3,63% ще се увеличи цената на електроенергията за битовите потребители в страната. След заповедта на бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов да се включи в микса допълнително количество електроенергия, произведена от ТЕЦ „Марица-изток 2“, ще има допълнително повишение с още 0,4-0,5%.
„Цените на топлофикационните услуги за целия едногодишен период – от 1 юли тази година до 30 юни следващата година, ще се запазят“, коментира още председателят на КЕВР и изтъкна, че данъкът върху добавената стойност не зависи от регулатора.
Междувременно на събитието председателят на КЕВР заяви, че България няма да сложи край на регулирания пазар през 2025 г.
„По начало регулираният пазар се явява до голяма степен в едно могъщо средство, за да има сигурност, да има и предвидимост на цените на всички участници на този регулиран пазар – както битови потребители, така и дребният бизнес. Това особено се видя през 2022 г., когато цените на регулирания пазар останаха стабилни през цялата година, докато на свободния пазар минаха стойност 1000 лв. за MWh“, заяви Иван Иванов.
По думите му това няма да се случи първо нормативно заради това, че в края на 2022 г. НС прие решение, което изрично постановява, че регулираният пазар в страната ще бъде запазен до края 2025 г. без да се фиксира срок кога след това ще се стигне до пълна либерализация.
Иванов обясни, че има две причини, които не позволяват регулираният пазар да бъде премахнат преди това.
„Първата от тях – изискването на ЕК, че трябва да бъдат защитени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната, а по този показател на енергийна бедност ние сме едни от челните честа в ЕС.
Втората причина е, че становището на ЕК, че България може да мине към пълна либерализация само тогава когато бъдат премахнати или завършат дългосрочните договор за купуване на електрическа енергия, а имаме два такива договора с две американски централи като първият изтича през 2024г., а вторият през 2026 г. Когато кумулативно се изпълнят двете условия България ще бъде в състояние да преминем към пълна либерализация“, обясни Иванов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
По-скъп ток, отколкото е могло – Росен Христов ли е виновен?
ЕК слага край на мерките срещу високите цени на тока
Конкурентни ли са въглищните централи в България?