За 10 години, в периода 2011-2022 г., производството на сурово мляко е намаляло с 25,9%, а животновъдните обекти за отглеждане на едри и дребни преживни животни са намалели с над 100 000. Тази низходяща за българското земеделие тенденция описа в петък пред народните представители земеделският министър Кирил Вътев по време на парламентарния контрол.
По думите му големият проблем пред българското земеделие през последните 30 години е, че секторите се разглеждали отделно всеки сам за себе си, а не заедно като част от една агрохранителна верига.
Според него проблем е и липсата на кооперативи.
Освен това ядем вносно месо пък защото в последните години всички фермери са насърчавани да изграждат фермерски кланници, което по думите на Вътев е „обратното на правилно“.
Според земеделския министър правилният ход е две големи кланници да продават месо – една в Северна и една в Южна България.

По отношение на плодовете и зеленчуците пък са нужни събирателни центрове, за да влизат в търговските вериги български продукти.
Вътев изнесе и статистика, че млякото за преработка за този 10-годишен период е нараснало с близо 25% и до 703 млн. литра. Произведените млечни продукти през 2021 г. спрямо 2011 г. бележат ръст между 11,4 и 137,4%.
Според статистиката, изнесена от агроминистъра, за 10-годишния период закланите животни са с 11,6% по-малко – от 2,628 млн. до 2,323 млн. броя. Отчетен е спад и при общия брой животински обекти за отглеждане на едри и дребни животни. През 2010 г. обектите за едри животни били 150 900, а през 2021 г. – 41 600. Обектите за дребни животни са спаднали от 195 800 на 41 600.
Намалява и броят на животните – при едрите от 787 800 на 660 700 за 11 г., а при дребните от 2,453 млн. на 1,629 млн.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Страна от Източна Европа може да произвежда българско кисело мляко 
Саудитска Арабия иска да построи най-голямата млечна ферма в България
Защо 70% свинско у нас е внос от чужбина и е по-некачествено от нашето?