Една от най-добре платените професии у нас е тази на планинските водачи. Хонорарът им варира от 120 до 350 лв. на ден, като зависи основно от вида и продължителността на тура, а също и от нивото на квалификация на водача. Заплащането може да бъде и по-ниско заради понижаващите се цени на туристическите услуги или използването на нелицензирани планински водачи от някои агенции. При по-специализирани преходи пък хонорарът може да надхвърли 350 лв. Това съобщават пред вестник „Монитор“ от „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“.
По думите на председателя на асоциацията Любомир Попйорданов у нас има две основни квалификации – планински и алпийски водач, които им дават право да водят групи в точно определени терени. Освен това има водач с велосипед, а също и ски водач. Всеки туристически преход може да бъде обвързан с допълнителни специфики, като наблюдаване на растения и животни, геоложки особености на планините, кулинарно изживяване и др.
„Работата на водача все още не е справедливо оценена. И причината за това е липсата на достатъчна информираност в обществото за важността на професията, недостатъчната планинарска култура и платформи в социалната мрежа“, коментира Попйорданов. По думите му България привлича и чуждестранни туристи, предпочитащи водачите да говорят техния роден език, което изисква допълнителна и специфична квалификация.

Изискванията за начина, по който трябва да бъдат обучавани планинските водачи, са заложени в редица законови разпоредби. Обикновено квалификацията им отнема около една година, като се провеждат занимания по теория и практика, които продължават не по-малко от 960 учебни часа. Обучението включва и специализирана информация от много други области – от биоразнообразие до право и психология.
„От асоциацията държим на високото ниво на обучение, но за съжаление и в тази област държавата показва липса на капацитет за контрол и подход към всички, предлагащи курсове за планински водачи. Това води до дипломирането на гидове с недостатъчно добра квалификация, което е и предпоставка за инциденти в планината“, констатира Попйорданов.
Все повече инциденти в планината
През тази година в България се наблюдава ръст на инцидентите в планината. До 2 декември акциите „на високо“ достигат 143, което е с 29 повече спрямо миналата година. Оказана е помощ на 166 души, 10 от които са починали, а един все още е в неизвестност, според данните на Планинската спасителна служба.
Въпреки това пострадалите туристи всъщност са с 1000 по-малко от миналата година. Според спасителните екипи това се дължи на факта, че COVID-19 принуди много любители на пистите и разходките в планината да си останат у дома.
Експерти отчитат напълно различна тенденция – броят на любителите планинари значително се е увеличил в периода 2020-2021 г., тъй като в условия на пандемия туристите са намерили „убежище“ в планината. Все по-често те са семейства с деца.
Как да се подготвим за планински преход

Около седмица преди началото на тазгодишния зимен сезон планинските спасители припомнят съветите за безопасен туризъм, които трябва да бъдат следвани от всеки, решил да кара ски или да се разходи с близки и приятели по върховете. Любителите планинари трябва много внимателно да подбират и проучват маршрута си, да се съобразяват с времето и по възможност да се движат в група. Зареденият телефон, туристическата застраховка и добрата екипировка също са задължителни.
„Този комплект е задължителен за всеки, който излиза в зимната планина извън маркирани ски писти и пътеки, които ние не препоръчваме – индивидуален лавинен уред, лавинна сонда, лавинна лопата“, съветва Атанас Еков от Планинска спасителна служба – Банско. Той изтъква и важността на раницата с въздушна възглавница, може да задържи човек на повърхността на лавината.
Според него всички туристи в планината трябва да се съобразят и със снежната покривка. Едни от признаците за нестабилна основа са пропукването и пропадането на снежния пласт, които могат да доведат до лавина.