Пшеницата е най-важната храна в света и неслучайно е използвана като силно оръжие. За късмет на света този път предимно несполучливо, пише Хавиер Блас за Bloomberg.
САЩ използваха житната култура срещу Съветския съюз през 1980 г., когато президентът Джими Картър наложи пшенично ембарго на врага си от Студената война заради нашествието му в Афганистан. 40 години и още едно руско нашествие по-късно Владимир Путин въвлича пшеницата във войната, като наложи ембарго върху украинския износ на зърно, който може да коства на страната 800 млн. долара на месец в така необходима твърда валута.
Западът има ограничени варианти за отговор. Без страни от НАТО, ескортиращи доставките на украинско зърно с риск от пряка конфронтация с Москва, Русия е в по-силната позиция.
Когато Путин прие миналата година сделка за възобновяване на доставките на украинско зърно и маслодайни култури през Черно море, според Кремъл имаше много какво да изгуби от блокиране на споразумението, но може да спечели нещо на много ниска цена.
В средата на 2022 г. руският президент имаше отчаяна нужда да задържи Глобалния юг на своя страна, затова отклоняването на вината за растящите цени на храните в света беше от съществено значение за него. Тогава цената на пшеницата нарасна до рекордните 13,40 долара за бушел, близо 3 пъти повече от средното ниво през 2000-2020 г. от 4,95 долара. Това можеше да отдалечи съюзници на Русия в Африка, Латинска Америка и Азия. Путин също искаше да принуди САЩ и Европа да улеснят собствения износ на жито на Русия, като смекчат банковите санкции.
За Москва цената – Украйна щеше да печели стотици милиони долари всеки месец от износа на храни, беше надмината от потенциалните ползи. И във всеки случай Киев вече изнасяше селскостопанските си стоки в Източна Европа в големи количества, затова усещането в Москва вероятно беше, че споразумението ще пренасочи украинския износ по море вместо по суша.
Година по-късно сметките се промениха. Цените на пшеницата намаляха с почти 50% спрямо връхната им точка през 2022 г., като смекчиха натиска в Глобалния юг. Въпреки ръста тази седмица пшеницата се разменя за около 7,50 долара на бушел. На пропагандния фронт Москва може да покаже, че украинските доставки се насочват главно към богати европейски страни и Китай, вместо към гладни страни в Африка.
Същевременно собственият износ на пшеница на Русия нарасна до исторически връх, който ограничи допълнителните ползи за Кремъл от продължаването на сделката, официално известна като Черноморска зърнена инициатива, дори ако западните страни приемеха исканията на Москва за още облекчения на санкциите.
В още едно развитие през последната година Киев също изпитва затруднения със сухопътния маршрут, тъй като много източноевропейски страни налагат собствени забрани на износа на украински храни, за да защитят местните земеделци. Фактическото ембарго е в отговор на притока на украинско зърно, което потисна местните цени в Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния. Не само Русия създава пречки пред украинските земеделски стоки.
Затова Путин отмени споразумението по-рано тази седмица и оттогава възприе по-агресивен подход – първо бомбардира пристанището в Одеса, центъра за износ на земеделски стоки на Украйна, а после предупреди, че всеки кораб, превозващ украински храни, ще се счита за легитимна военна мишена. Украйна отговори със същата заплаха към корабите, плаващи към руски пристанища.
От френския президент Еманюел Макрон до Белия дом, Западът осъди хода на Русия с апокалиптични думи. „Продължаващото използване на храната като оръжие вреди на милиони уязвими хора по света“, заяви в комюнике американският държавен секретар Антъни Блинкен.
Те може да са прави в моралния аргумент, но анализът им на пазара на суровини е неверен. За щастие на световната продоволствена сигурност, 2023 г. не е 2022 г. и добрата реколта миналата година ще ограничи ръстовете на цените на пшеницата, царевицата и соята. По ирония на съдбата Русия допринася за овладяването на цените благодарение на рекордния износ на пшеница. За сезон 2023-2024 г. се очаква Москва да достави 47,5 млн. метрични тона пшеница, над 2 пъти от изнесеното количество преди 10 години.
Световните цени на храните намаляха с над 1/5 спрямо връхната им точка през 2022 г., сочат данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН. Цените на пшеницата спаднаха наполовина, тези на царевицата са надолу с 33%, а цените на соята са се понижили с 15%. Притеснение буди само цената на ориза, която достигна 2-годишен връх и нарасна с 30% спрямо 2022 г. Но Украйна не изнася ориз и ръстът се дължи повече на притеснения, че лошото време ще навреди на реколтата, отколкото на войната.
През 1987 до 1988 г. президентът Роналд Рейгън изпрати военноморския флот в Персийския залив, за да създаде хуманитарен коридор за петролни танкери по време на Ирано-иракската война. Може ли да се направи същото и сега в Черно море за доставките на зърно? Рискът ще бъде огромен.
Ако НАТО изпрати военни кораби е твърде рисковано, какво друго може да направи Западът?
За съжаление, той може да се надява само, че силен ръст на цените на храните в света и Глобалният юг, особено Индия, Саудитска Арабия и Египет, ще подложат Кремъл на натиск.
Ако цените на пшеницата не се увеличат, Вашингтон и Брюксел ще трябва да приемат руската блокада, да предложат отстъпки на Москва или да платят на източноевропейски страни големи субсидии, за да приемат украинска пшеница. Нито един от тези варианти не е добър, но Киев ще има нужда от помощ. Рухването на зърнения коридор заедно със сухопътния маршрут към източноевропейските ѝ съседи ще струва скъпо на Украйна. На карта е заложено нещо повече от цената на закуската.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава се глад: На кои страни ще се отрази най-зле спирането на зърнената сделка?
След края на зърнената сделка: Какво обеща Русия за износа на зърно?
Русия постави ултиматум на ООН за зърнената сделка
Украйна е изнесла зърнени и маслодайни култури за над 20 млрд. долара през последната година