Докато цените на Запад се покачваха след нахлуването на Русия в Украйна, Владимир Путин беше достатъчно уверен в силата на собствената си икономика и си позволяваше да действа смело.
Миналото лято руският лидер заяви, че тези, които обвиняват действията му за инфлацията, „не знаят да четат и пишат“. Дванадесет месеца по-късно Путин може би няма да е в настроение да си подава носа пред САЩ и Европа.
Докато на Запад инфлацията постепенно намалява почти навсякъде, в Русия инфлацията се покачва, пише британското издание The Telegraph, цитирано от Yahoo Finance.
Официално инфлацията в Русия все още е доста под целевото равнище. Миналата седмица обаче Руската централна банка повиши банковия лихвен процент с цял процентен пункт до 8,5% в знак на нарастваща тревога от повишаването на цените.
Това беше първата интервенция на банката от повече от година насам. Политиците в Москва обясниха решението си с предупреждението, че инфлацията се ускорява.
Натискът се засилва на няколко фронта: рублата поевтиня, увеличавайки цената на вноса; свитият пазар на труда води до висок ръст на заплатите; правителствените разходи допълнително увеличават търсенето, докато санкциите ограничават предлагането.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна инфлацията в Русия се повиши, а след това рязко спадна. През април потребителските цени нарастват с 2,3% – приблизително половината от целевия темп на централната банка от 4%.
Сега числата отново се повишават. През юни индексът на потребителските цени се повиши до 3,3%. Този път е много по-вероятно ръстът на цените да бъде устойчив.
Първоначално инфлацията спадна, защото разходите на домакинствата бяха свити, казва Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics. В същото време бумът в цените на енергията увеличи търговския излишък на Русия и укрепи рублата. Това от своя страна намали разходите за внос.
Путин: Руската икономика се представя по-добре от очакваното
„Сега много от тези фактори се обърнаха“, казва Пийч. „В икономиката има много закъсняло търсене, но сега то се сблъсква с доста сериозни ограничения в предлагането. Правителствените разходи, които се прибавиха към това, а сега и слабостта на рублата, са доста токсична комбинация за инфлационната динамика в Русия.“
Инфлацията засега остава едноцифрена. Но заплахата от хиперинфлация – екстремен сценарий, при който цените се повишават с повече от 50% месечно, витае в Москва.
„Очевидно е, че това може да се случи в Русия“, казва Тимъти Аш, асоцииран сътрудник в програмата „Русия и Евразия“ в Chatham House. „Погледнете 90-те години на миналия век. Това се е случвало и преди.“
След разпадането на Съветския съюз инфлацията се покачи до 1500%, тъй като държавният контрол върху цените беше премахнат, а „шоковата терапия“ доведе до бързото въвеждане на западните пазарни сили.
В крайна сметка днес хиперинфлацията не изглежда вероятна.
„При хиперинфлационен сценарий става дума за сценарий в стил край на режима“, казва Аш. „Това е точката на колапс, когато икономиката се срива.
„Има няколко неща, които трябва да се оправят, но колкото по-дълго продължава войната, да кажем три години напред, вероятността става все по-голяма.“
Хиперинфлацията може да се появи, ако продължителната политическа нестабилност предизвика срив на валутата, в същото време, когато санкциите и спадащите цени на суровините засегнат националните приходи, казва той.
Дори ако тази ситуация бъде избегната, цените в Русия са на път да се покачат.
„Тъй като в момента руската икономика е по-ограничена в предлагането, отколкото когато и да било от началото на войната, мисля, че е само въпрос на време инфлационният натиск да се ускори“, казва Пийч.
Руската централна банка предупреди, че до края на тази година инфлацията ще се повиши до ниво, достигащо между 5% и 6,5%. Capital Economics очаква, че до следващата година индексът на потребителските цени ще се увеличи повече от два пъти.
Производствената инфлация ще бъде още по-екстремна: Capital Economics очаква, че тя ще нарасне от 0,5% през юни до 20,3% до януари.
Инфлацията може би вече е по-лоша, отколкото показват правителствените данни.
Аш казва: „Очевидно е, че те я подценяват. Така че трябва да си зададем въпроси относно това. Те публикуват много по-малко данни.“
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?

Инфлацията в Русия ще нараства, смятат анализатори;
Снимка: iStock
Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джон Хопкинс“, познат у нас с ролята му в създването на валутния борд, твърди, че годишната инфлация в Русия вече е 60%.
Ханке използва алтернативен метод за проследяване на инфлацията, основан на паритета на покупателната способност – теория, според която един продукт трябва да има еднаква цена в две страни, когато се сравнява в една и съща валута. Методът на Ханке проследява цените на всички стоки и услуги, а не използва „кошница“ от представителни стоки.
Поради това той е по-всеобхватен, но е и по-тясно свързан с валутните курсове. Този подход може да бъде ограничен за изолирани икономики като Русия, където вносът съставлява само 18% от БВП, казва Татяна Орлова от Oxford Economics.
Ханке твърди, че правителствените разходи в Русия означават, че високата инфлация е неизбежна.
„Инфлацията винаги и навсякъде е парично явление, а руското парично предлагане бързо се ускорява от ноември 2021 г. насам“, казва Ханке.
Призракът на хиперинфлация означава, че централната банка вероятно ще предприеме твърди и бързи действия за справяне с инфлацията.
Пийч казва: „Ако се върнем назад към руската история, инфлацията наистина е зло в Русия. Тя е единственото нещо, което политиците искат да победят на всяка цена.“
Според него лихвените проценти в Русия вероятно ще се повишат до 10 или 12% до края на годината.
Като развиващ се пазар Русия има много по-ниски нива на дълг в частния сектор. Много по-малко домакинства имат ипотеки или големи заеми. Това означава, че са необходими по-големи увеличения на лихвените проценти, за да се постигне същият ефект върху разходите и инфлацията, казва Пийч. Лихвен процент от 7% е „неутрален“.
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Ниските нива на задлъжнялост означават, че руските домакинства ще понесат по-малко непосредствена болка от лихвените проценти от 12%, отколкото хората в Обединеното кралство. Въпреки това все още ще има цена, която трябва да се плати.
Според Пийч разходите за държавни заеми вече са изключително високи, като доходността на 10-годишните руски облигации в местна валута е 11%.
Увеличаването на банковия лихвен процент ще доведе до повишаване на разходите за обслужване на държавния дълг. Ако инфлацията достигне 8%, доходността по държавния дълг вероятно ще се повиши до около 14%, казва Пийч, което ще окаже допълнителен натиск върху държавната хазна.
При този сценарий е вероятно да се повишат данъците за най-печелившите сектори на икономиката, а Кремъл ще се стреми да съкрати бюджетите, за да избегне спираловидното нарастване на разходите по дълга, казва той. Руското правителство вече започна да повишава данъците върху банковия сектор и намали разходите на някои региони с 10%.
Високите лихвени проценти ще се отразят негативно и на нефинансовите корпорации, като например минните, петролните и газовите компании, които имат дългове. Тези предприятия също са в сектори, в които приходите вече са подложени на натиск поради ниските цени на енергията и санкциите.
С напредването на войната в Украйна по-високите лихвени проценти за справяне с инфлацията изглеждат все по-вероятни.
Ханке казва: „Когато става въпрос за инфлация в Русия, тя се покачва нагоре, нагоре и надалеч“.
Източник: The Telegraph/Yahoo Finance
Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?
Защо хаосът в Русия може да предизвика проблеми за световната икономика
Има ли как Европа да използва замразените руски активи, за да плати за възстановяването на Украйна?
Тези икономики се възползваха от изолацията на Русия, но сега рискуват ответни действия от страна на Запада
Владимир Путин: Зърнената сделка загуби своя смисъл