Много компании след COVID-19 останаха в намален състав на работа, като излизането в отпуск на всеки служител се отразява на работния процес. Понякога този момент от годината създава напрежение в компаниите заради сложното разпределение на дните за отпуск и намаления брой служители.
Важно е да се знае, че практиката работодателят едностранно да прекратява платен годишен отпуск, който вече е разрешил, е незаконосъобразна, отбелязва в платформата mywork.bg д-р Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.
Законът в България предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск.
Прекратяване – вариант 1 

На първо място прекъсване ползването на платения годишен отпуск може да се случи, когато по време на ползването му, на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен (като отпуск заради временна неработоспособност или болничен) или неплатен отпуск. Когато по време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.
Прекратяване – вариант 2 

Прекъсването се извършва по искане на работника или служителя и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. В законът не е предвидена специална законова форма за това искане.
Препоръчително е и в случая процедурата да се оформи формално, чрез свободно подготвено от служителя писмено изявление, което установява волята на страната отпускът да бъде прекъснат и отложен за по-късен момент.
Извън тези случаи, платеният отпуск на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. За целта служителят или работодатлят, следва да връчи писмено искане на другата страна за прекъсване на платения отпуск. Уведомената страна следва да изрази писменото си съгласие отпускът да бъде прекъснат от съответната дата и ползван допълнително.

Извън посочените два случая работодателят няма право да прекъсва едностранно ползването на платен годишен отпуск, при положение че вече го е разрешил за определения период, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Същото важи в обратния случай – без писмено съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в горепосочените случаи.
Съгласно българското законодатрелство размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, а някои категории работници и служители в зависимост от характера на работата имат право на удължен платен годишен отпуск.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Работодателят решава за непогасения по давност отпуск
Как може да проверим дали трудът ни е деклариран?

Работещите в Румъния с бонус за рождения си ден