„Индия вече е на Луната“ – този възглас последва кацането на модула на мисията Chandrayaan – 3, която се приземи „безопасно“ и „меко“. Така Индия стана четвъртата държава в света, някога достигала лунната повърхност след САЩ, Русия и Китай.
Всички предишни мисии обаче са кацали в района на лунния екватор. Chandrayaan – 3 достигна малко изследвания Южен полюс, където се предполага, че има големи количества лед.
Модулът транспортира 26-килограмовия луноход, наречен „Прагиян“ – санскритската дума за мъдрост. Премиерът на Индия Нарендра Моди заяви, че този космически успех принадлежи на цялото човечество.
Индийската станция остана единственият състезател на тази писта, след като руската „Луна – 25“ се разби при опит за кацане в неделя (20 август).

През 60-те години на миналия век САЩ и СССР се надпреварваха за кой е лидер в Космоса и на Луната. Сега полетите са по-скоро бизнес, пише в анализ Reuters. Космическата надпревара се завърна с нов играч – Индия, която се смята за развитие на науката, но и за престиж, а новите граници са парите.
В своята мисия до Луната Ню Делхи похарчи едва 74 млн. долара – нищожна сума на фона на милиардите, които инвестира Китай в космическите си програми (12 млрд. долара само за 2022 г.) или SpaceX – проектa на Илон Мъск. НАСА също има забележително финансиране за мисията „Артемида“, която има същата цел – южния полюс на Луната. Американската космическа агенция ще плати 93 млрд. долара до 2025 г.
Русия не обяви бюджета за първата от 47 години насам мисия до Луната. Космическата станция „Луна – 25“ беше изстреляна в началото на август – малко изненадващо, а и според някои наблюдатели малко прибързано, в опит Москва да бъде първа на южния полюс на Луната. Но станцията се разби при опита за кацане, а едва ли Русия скоро ще успее да лансира неин наследник.
Приоритет в руския бюджет сега е войната в Украйна, посочва още Reuters.

Южният полюс е желана дестинация, защото досега остава неизследван от човека, а според анализи там има следи от лед. Наличието на вода разкрива редица възможности, като например създаване на лунна колония, развиване на миннодобивна дейност и подкрепа на плановете за полет до Марс, допълва агенцията.
През 2019 г. индийската Chandrayaan-2 опита да кацне на Луната, но се разби заради високата скорост, припомня CNBC. Новата станция сега е снабдена със специални устройства, които „убиват“ скоростта. Индийските учени коментират, че са си взели поука от провала на предишната мисия и са заредили повече гориво, сложени са по-големи соларни панели, които да произвеждат нужната електроенергия. Chandrayaan – 3 е проектирана за кратък живот – между 3 и 6 месеца на Луната. Предишната станция се очакваше да прекара 7 години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко космически отпадъци има в земната орбита и как можем да ги почистим?
НАСА прекрати договора си с Илън Мъск заради Джеф Безос
Космическа компания на милиардера Ричард Брансън изпадна в колапс, съкращава 85% от служителите