Милионерът, който иска да плаща повече данъци

В никоя друга държава в Западна Европа разликата между бедни и богати не е толкова голяма, колкото във Великобритания. Дори и в идиличния Девън на границата към Корнуол. Гай Синг-Уотсън е милионер, сред най-богатите и непременно иска да предприеме нещо срещу нарастващата бедност, разказва Deutsche Welle.
Гай Синг-Уотсън работи за кратко като бизнес консултант в Лондон и в Ню Йорк, след което решава да се върне във фермата в Девън, където е роден – защото бързо осъзнава, че парите не носят непременно щастие. В родната ферма той започва да експериментира с био зеленчуци и не след дълго печели много повече, отколкото е очаквал. Служителите му са над 1000, като в течение на последните години Синг-Уотсън им е прехвърлил 100 процента от собствеността на ниска цена.
Необикновената кауза на един мултимилионер
Още: Милионер разкри 4 неща, за които не бива да пилеете време и пари
Нарастващата бедност наоколо гневи богаташа. Сегашното британско правителство не прави нищо, за да помогне на хората, които затъват все по-дълбоко в инфлацията и растящите лихви, споделя той пред АРД. Синг-Уотсън иска да промени това положение – и затова е готов да плаща по-високи данъци. Заедно с още 40 милионери той е написал писмо до британския премиер Риши Сунак, в което е формулирана следната елементарна идея: „Ако данъкът за мултимилионерите се увеличи само с 1 процент, това ще донесе към 60 милиарда евро приходи в хазната“.
Отговор от „Даунинг стрийт“ така и не идва, тъй като британският премиер Риши Сунак е твърдо против увеличаването на данъците – и особено против специалните данъци за по-богатите. „Поканихме Сунак в нашата група – нали и самият той е мултимилонер. Но не прояви интерес“, разказва Синг-Уотсън пред германската медия.
Още: Новият британски премиер е мултимилионер и е два пъти по-богат от крал Чарлз III

„Парите текат само нагоре“
Синг-Уотсън е наясно с аргументите на противниците на идеята – по този начин милионерите ще бъдат прогонени от страната, макар че именно те са тези, които осигуряват работни места. Според Синг-Уотсън този аргумент е безсмислен. „През последните десет години бедните във Великобритания стават все по-бедни, а богатите – все по-богати. Парите не се стичат надолу – те текат само нагоре. Няма факти, свидетелстващи за противното.“
Над 2 милиона британци са зависими от раздаваните хранителни помощи, посочва в тази връзка АРД. При това сред тези, които имат нужда от помощ, все по-често са и съвсем нормални семейства, които просто не успяват да се справят с изхранването на децата си.