Възможно ли е скоро аржентинското песо да остане в миналото, а на негово място да бъде въведен щатския долар?
Ако Хавиер Милей, водещият кандидат в кампанията за президентския пост, спечели изборите, насрочени за по-късно тази година, държавната валута може да бъде премахната и заменена именно с щатски долар.
В някои отношения е изненадващо, че идеята не е била възприета по-рано. Смята се, че аржентинците притежават повече долари, отколкото където и да било другаде извън САЩ, а трупането им е начин на живот за много хора, пише BBC.
Този ход е част от плана за шокова терапия на десния либертарианец, чиято цел е да промени икономическите перспективи на Аржентина.
Проучванията на общественото мнение показват, че 60% от аржентинците се противопоставят на идеята, тъй като тя би дала твърде голяма власт на централната банка на САЩ – Федералния резерв.
Но независимо дали им харесва или не, доларът вече играе толкова голяма роля в икономиката на страната, че за някои идеята изглежда като предрешена.
Аржентинците традиционно не държат много на собствената си валута, а предпочитат да обменят свободните си песо в долари веднага щом могат.
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Те не се доверяват много и на финансовите институции, затова прибягват до така наречената „colchón bank“, т.е. да натъпчат доларите си под матрака.
Многобройни са анекдотичните истории за хора, които държат пари, заровени в градината, скрити в стените или дори скрити в отоплителните системи. Тези „убежища“ понякога са причина за катастрофални последици, някои от които водят до болезнената гледка на запалени банкноти.
Това е симптом за дълбоко вкоренените структурни икономически проблеми на страната. И както всички хронични заболявания, той не се е развил за една нощ.
За да се стигнем до манията на аржентинците по щатския долар, трябва да се върнем към мрачните дни на 70-те и 80-те години на миналия век, когато периоди на хиперинфлация поразиха икономиката на страната.
Смята се, че само през 80-те години на миналия век покупателната способност на аржентинците от средната класа се е свила с 30%.
По това време неконтролираният ръст на цените намалява стойността на заплатите и обезсмисля спестяванията, до степен, в която хората губят вяра в собствената си валута.
През онези периоди песото в джобовете им губи стойността си толкова бързо, че никой не го задържа за дълго.
На практика в миналото е имало основно два начина за поддържане на нивото: купуване на стоки на едро или купуване на щатски долари, защото всеки от тях запазва стойността си по-добре от първоначалната заплата.
Сега Аржентина отново има проблем с разходите за живот, като годишната инфлация е 115%. Това доведе до изумително нарастване на броя на хората, живеещи в бедност – от около една четвърт от населението през 2017 г. до над 40% сега.
Как държава, измъчвана от 100% инфлация, може да се окаже големият победител в добива на литий
Изглед от Буенос Айрес, столицата на Аржентина. Страната е измъчвана от екстремна инфлация, която достига внушителните 115%;
Снимка: iStock
Може да си помислите, че никое уважаващо себе си правителство не би искало тази ситуация да продължи вечно. И сте прави.
Правени са различни опити да се възстанови доверието на Аржентина към нейната валута – или чрез укрепване на стойността ѝ, или просто чрез прекъсване на предлагането на долари. Но в крайна сметка всички те се провалиха.
Най-амбициозният опит е така нареченият План за конвертируемост, стартиран през 1991 година. Той обвързва стойността на песото с долара в съотношение едно към едно.
Предишните правителства подхранваха инфлацията, като печатаха пари. Но този път беше постановено, че всяко емитирано песо ще бъде обезпечено с един долар в трезорите на централната банка.
Идеята беше, че като се каже на хората, че могат да заменят песото си за долари по всяко време, те в крайна сметка ще решат, че нямат нужда от това.
И за известно време това свърши работа. Но имаше и други странични ефекти, които в крайна сметка доведоха до катастрофален икономически срив през 2001-2002 година.
Аржентина по същество бе възложила икономическата си политика на Вашингтон, като се бе обвързала с валутен режим, който не ѝ даваше възможност за гъвкавост.
Без да навлизаме в подробности, Аржентина също така бе позволила публичният ѝ дълг да излезе извън контрол. В същото време връзката с долара означаваше, че Аржентина страда от възходите и спадовете на американската икономика.
През двете десетилетия след кризата Аржентина основно се справя с нея под управлението на леви протекционистки правителства.
Решението им на проблема с надеждността на песото беше просто да затруднят купуването на долари. В момента съществуват дузина различни обменни курсове в зависимост от това кой и защо иска да получи достъп до американската валута.
При официалния курс са необходими 287 песо, за да си купите един долар, но можете да си купите само 200 долара на месец и трябва да платите данъци върху трансакцията.
Ситуацията е дори още по-странна. Съществува курсът на долара на Coldplay (374 песо за долар), специално създаден за чуждестранните рок групи, които посещават страната.
Има и курс „Малбек“ (340 песо за долар), създаден, за да стимулира износа на вино и други селскостопански продукти.
Идва ли краят на щатския долар като световна резервна валута?
И все пак гладът на обществото за долари продължава, а всички, от таксиметровите шофьори до ресторантьорите, с удоволствие приемат щатския долар като средство за заплащане на стоки и услуги.
Всичко това кара доларизацията да изглежда желана, може би дори неизбежна. Но не е задължително ситуацията да се развие по този начин. Мощният съсед и съперник на Аржентина, Бразилия, се сблъска с много от същите проблеми и въпреки това избра различен път.
През 1993 г. Бразилия взе пример от Аржентина, когато стартира плана „Реал“, обвързвайки собствената си валута с долара.
Но показвайки вечната бразилска способност да се заобикалят правилата, те си позволиха известна свобода на действие, като дода зелена светлина цената на реала да се колебае в определени граници спрямо долара.
Други икономически и културни фактори помогнаха на Бразилия, така че тя никога не разви същото недоверие към банките и желание за долар.
В Бразилия никой собственик на магазин или закусвалня няма да приеме долари като плащане, независимо колко много молите.
В днешно време и двете страни са далеч от обменния курс 1:1, който приеха през 90-те години на миналия век. Но днес в Бразилия за един долар са необходими малко под пет реала, докато в Аржентина…кажете вие?
Доларизация за Аржентина? Това със сигурност няма да е първата южноамериканска държава, която ще го направи – Еквадор го стори през 2000 г. и в резултат на това намали инфлацията.
И може би ще бъде по-лесно осъществима от идеята, която неотдавна предложиха президентите на Аржентина и Бразилия – обща валута за двете страни, която вероятно ще се нарича „сур“ или дори „гаучо“.
Източник: BBC
Бразилия и Аржентина подготвят обща валута
Нов транш от милиарди долари за Аржентина
Аржентина създава индустрия за производство и износ на канабис
Животът в Аржентина поскъпна почти двойно за година
Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света
Доларът отслабва – какво означава това за инвеститорите?
Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия