Когато лидерите на страните от БРИКС се събраха за групови снимки в края на срещата на върха в Йоханесбург миналата седмица, това беше като представа за контурите на новия световен ред, който Пекин се опитва да оформи, пише в свой анализ Си Ен Ен.
Начело и в центъра стоеше Си Дзинпин, могъщият лидер на Китай, заобиколен от сцена с лидери от нововъзникващи пазари и развиващи се страни от Африка, Азия и Латинска Америка.
Срещата на върха беше най-голямата, която БРИКС някога е провеждал, с участието на повече от 60 държави, заедно с държавите членки Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.
Още: БРИКС се разширява – официално покани още 6 държави
Покрай настоящите лидери на БРИКС бяха и колегите им от Аржентина, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства, които току-що бяха поканени да се присъединят към клуба.
Победа за Китай?
Това е голяма победа за Си, който отдавна настоява за разширяване на блока и неговото влияние въпреки резервите на други членове като Индия и Бразилия.
Разширяването, първото след присъединяването на Южна Африка през 2010 г., ще доведе до повече от удвояване на членовете на групата и значително ще разшири глобалния ѝ обхват – особено в Близкия изток.
„Това прави Китай ясен победител“, казва Стив Цанг, директор на Китайския институт SOAS към Лондонския университет.
Още: Разделенията в БРИКС се задълбочават преди дебата за разширяване на групата
„Получаването на шест нови члена е значителен ход в предпочитаната от него посока на движение“, добави той.
За Пекин, както и за Москва, разширяването е част от стремежа им да превърне свободната икономическа групировка в геополитическа противотежест на Запада – и на западните институции като Г-7. Тази мисия стана още по-належаща през последната година предвид изострящото се съперничество на Китай със Съединените щати, както и последиците от войната в Украйна, която още повече отдалечи Пекин от Запада заради подкрепата му за Москва. Както се вижда от разширяването на БРИКС и дългия списък с чакащи за присъединяване, предложението на Си за алтернативен световен ред намира отзивчиви слушатели в глобалния Юг, където много страни се чувстват маргинализирани в международна система, в която според тях доминират САЩ и богатите им съюзници. В декларацията на лидерите на БРИКС, която отразява искането им за по-широко участие в световните дела, многократно се призовава за „по-голямо представителство на нововъзникващите пазари и развиващите се страни“ в международните институции – от ООН и нейния Съвет за сигурност до Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Си Дзинпин, който изпъстри речите си на срещата на върха с критики към „хегемонията“ на САЩ, приветства разширяването като „историческо“ и „нова отправна точка за сътрудничеството между страните от БРИКС“.

Хапимон Джейкъб, професор по международни изследвания в университета „Джавахарлал Неру“ в Ню Делхи, заяви, че това разширяване подчертава промяната в глобалните геополитически разломи.
„Да бъдеш лидер на незападните форуми и на Глобалния юг, който като цяло е недоволен от ръководените от САЩ институции, неизменно ще помогне на Китай да се превърне в противовес на САЩ и на световния ред, ръководен от САЩ“, каза той.
Новите членове
Но по-широкият брой членове повдига и въпроси за сплотеността и последователността на БРИКС, чиито съществуващи членове вече се различават значително по политически системи, икономически постижения и дипломатически цели.
„Скептичен съм по отношение на ефективността на организацията след разширяването и дали в крайна сметка разширяването не е по-скоро символично, отколкото съществено“, казва Юн Сун, директор на програмата за Китай в Центъра „Стимсън“ във Вашингтон.
„Колкото повече членове има, толкова повече интереси трябва да съгласува и да удовлетвори организацията“.
Това важи с особена сила за организация, основана на консенсус, като БРИКС, където решенията се вземат само ако всички членове са съгласни.
Новите членове са донякъде разнородна група. Две от тях са икономики, които изпитват сериозни затруднения. Аржентина, която е сериен некоректен длъжник и отдавна се бори с инфлацията и валутните кризи, е най-големият кредитополучател от МВФ. Египет, който е изправен пред собствена икономическа криза, е вторият по големина длъжник на МВФ.
Иран и Саудитска Арабия са отколешни съперници, въпреки че по-рано тази година възстановиха дипломатическите си връзки със сделка, сключена с посредничеството на Китай.
Това силно контрастира с по-обединен блок като Г-7, който се състои от сходно мислещи демокрации с големи индустриални икономики.
Хелена Легард, водещ анализатор в Института за изследване на Китай „Меркатор“, мозъчен тръст в Берлин, заяви, че не е ясно до каква степен разширяването на БРИКС ще увеличи стойността и влиянието на групата.
„Без споделена идеология и ясна всеобхватна цел е вероятно добавянето на шест нови членове вместо това да превърне БРИКС в по-разделена група.“
Вътрешни разделения
Ключов разделителен въпрос е антиамериканският дневен ред, прокарван от Китай и Русия, който се засили с включването на Иран.
Индия и Бразилия изразиха опасения, че блокът може да стане твърде антизападен и доминиран от Пекин, а някои от новите членове може да са също толкова скептични, според Легард.
„Въпреки ясните геополитически цели, които Китай има за групата, много други развиващи се икономики не разглеждат БРИКС като изключително геополитически орган. Те са мотивирани и от икономическите възможности и шанса да си осигурят привилегирован достъп до китайския и други пазари“, каза тя.
Но Китай се бори със собствените си икономически проблеми у дома – от спираловидната криза с недвижимите имоти и нарастващите дългове на местните власти до рекордната безработица сред младите хора и застаряващото население.
Много икономисти смятат, че втората по големина икономика в света навлиза в епоха на много по-бавен растеж, което може да има дълбоко въздействие върху световната икономика.
Разширяването на БРИКС вероятно ще засили конкуренцията – и потенциалните търкания – между Китай и Индия, чиито връзки вече са обтегнати от назряващ граничен конфликт.
„Китайско-индийското съревнование за лидерство в глобалния Юг сега ще се изостри, като Китай ще има ясно предимство“, заяви Джейкъб в Ню Делхи.
„Макар Индия да има добри отношения с всички нови членове на БРИКС, дълбоките джобове на Китай и способността му да запълни пост-американския вакуум, особено в Близкия изток, означават, че Китай ще може да влияе на институцията много повече, отколкото Индия“, добави той.
Съперничеството и напрежението между Китай и Индия, както и между Иран и Саудитска Арабия, означават, че въпросите, по които те могат да се споразумеят и да действат съвместно, едва ли ще бъдат значителни по брой и по характер, казва Сун от Центъра „Стимсън“.
„Разширяването със сигурност изгражда имидж на разрастваща се коалиция спрямо Запада, но наличието на повече държави в една организация не е равносилно на по-голяма ефективност“, добави Сун.